На 26 и 29 ноември за първи път в България почитателите на оперното изкуство ще имат възможността да се насладят на операта „Електра" от Рихард Щраус.
Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се присъедини към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.
"Електра" е поредната изключително сложна творческа задача, пред която се изправя трупата на първия оперен театър в България. След тетралогията „Пръстенът на нибелунга", „Тристан и Изолда" и „Парсифал" от Рихард Вагнер, включването на "Електра" към нетрадиционната репертоарна програма показва огромните художествени възможности на Софийската опера.
В солистичния състав са включени само и единствено български певци. Вокалният стил на Рихард Щраус е нетипичен и това предизвиква една нова, различна изява на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови трудности, а режисьорският замисъл на Пламен Карталов, както винаги, извайва художествените образи и ги поставя в нови измерения на творческо търсене.
Премиерата на "Електра" се появява във време на пандемия и редица изпитания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера точно в този момент да представи пред своята вярна публика един завладяващ спектакъл, който очертава ясна визия за развитието на театъра в близкото бъдеще.
В главните роли ще видим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – в ролята на Клитемнестра, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в образа на Орест.
Диригент на спектакъла е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке, а режисьор е Пламен Карталов с асистент-режисьор Вера Петрова.
"Електра" е изключително новаторско произведение в едно действие, чийто сюжет включва убийство, измама и отмъщение:
Електра е обсебена от желанието си да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците – майка им Клитемнестра и нейния любовник Егист. Накрая, удивена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в екстаз, но преди края на танца се свлича мъртва на земята.
През 1903 г. Рихард Щраус присъства на премиерата на пиесата "Електра" , адаптирана от Хуго фон Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът веднага разбира, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата поставят началото на изключително плодотворно сътрудничество, което ще продължи 20 години и ще създаде шест опери.
След тригодишна работа "Електра" е завършена. Световната премиера е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден.
Модерният музикален език на "Електра" предизвиква смесени реакции на публиката на премиерата. Още от първите акорди композиторът поставя слушателя в състояние на напрегнато очакване. Базирана на античната гръцка митология и на едноименната трагедия на Софокъл от 410 г.пр.н.е. като либрето, творбата е написана в изключително модернистичен и експресионистичен стил. Композиторът създава платно за драматични гласове и огромен оркестър, но също и проникновен музикален и психологически портрет, който въздейства със своята изключителна емоционалност и изразителност.
Като музикална линия, оркестрация и естетика, "Електра" силно контрастира с най-ранните опери на Щраус и с по-късния му творчески период. „Електра" е най-модерното произведение на Щраус и единствената опера, в която той разширява границите на тоналността до невъзможност. След „Електра" той се оттегля обратно към по-консервативен стил на композиране.
Партитурата на "Електра" е посветена на Натали и Вили Левин – близки приятели на композитора.
