В полите на Еленския Балкан, на малко повече от половин час от Старата столица се намира китният град Елена. Наричан е, дълго време, "българският Витлеем", тъй като по време на Възрождението тук се издигали три църкви. А през онези време това е било немислимо, за който и да било български град. Една от тях е "Св. Никола", която можем да разгледаме и сега, и за чието съществуване има писмени свидетелства още от края на XVI век.
Днес Елена празнува!
Историческите сведения твърдят, че градът е възникнал след падането на Търново под османско владичество. А в периода XVIII – XIX век е един от най-значимите търговски, занаятчийски и просветни центрове в страната.
Една от еблематичните "живи легенди" на града посреща своите гости още на входа. Това е 150-годишното ханче "Боаза", любимо място на Емилиян Станев и Йордан Радичков. Тук са преплетени много истории от славния живот на великите българи – Васил Левски, Иларион Макариополски, Дойно Граматик, автор на така наречения Еленски препис на Паисиевата история и много други.
Вълшебната битова атмосфера с красивите възрожденски къщи и уникалната природа карат всеки посетител на Елена да се върне отново. За да усети духа от славните минали години, да се почувства още повече българин или просто да се наслади на приятна разходка сред горските пътеки край знаменития "български Витлеем".
Емблематичен за цялата околия е Празникът на еленския бут, провеждащ се традиционно всяка година в края на октомври. Това е едно от най-дългоочакваните събития както за местни, така и за туристи, дошли да опитат от изкушаващите месни специалитети. В този ден по стар еленски обичай, в който участват само мъже се състои пърленето на прасе над трап – топ атракцията на празника. Легендите казват, че рецептата за сурово-сушения деликатес е открадната и преименувана от прочутото италианско прошуто. Еленчани обаче са убедени, че тяхното кулинарно произведение става само при климатичните условия около родния им планински град.
Снимки: общината
