Тя е млада, красива и в някаква степен необикновена… Живее с вълци, или по-точно вълците живеят с нея. Елеонора Дъбова е момичето, което заедно със семейството си приютиха и отгледаха двете новородени полярни вълчета Аманда и Марая от Зоопарк Бургас. Историята е колкото приказна, толкова и реална. 22-годишната студентка по журналистика от дете помага на родителите си в отглеждането на животните. Семейство Дъбови са единствените в страната, които са успели да превърнат хобито си и любовта си към животните в начинание, носещо радост на хиляди. Те са основатели на Зоопарк Бургас. Потърсихме Елеонора, за да ни разкаже какво е усещането да живееш сред райска градина, заобиколен от стотици животни.
– Кое наложи да отгледате бебетата полярни вълчета почти като ваши деца?
– Двата полярни вълка бяха емблемата на Зоопарк Бургас. За нас беше голяма трагедия, когато при раждането майката внезапно почина. За съжаление мъжкият вълк нямаше какво да направи и се наложи да го упоим, за да можем да вземем мъничките от клетката. Приютихме ги у дома и започнахме да ги отглеждаме. Хранехме ги с биберон с мляко през два часа. Когато попаднаха в ръцете ни бяха на 5-6 дни. Шансът да оцелеят беше нищожен. Положихме много усилия. Бяха под постоянните наблюдения на ветеринарите. Цялото семейство се привърза изключително много към тях. Молехме се да оцелеят. За щастие пораснаха здрави и силни при нас и се развиват много добре.
– Как се чувстват двете вълчета сега? На колко месеца са вече?
– Вече са на 4 месеца и половина и се чувстват отлично. Те са изключително контактни, любвеобилни, пълни с енергия. Родиха се кафяви, но започна да им изсветлява козинката и вече са почти напълно бели. Изключително са красиви, а зимата ще бъдат още по-пухкави.
– Имали ли сте сериозни предизвикателства при отглеждането им в началото? С какво отглеждането на бебе вълче се различава от отглеждането на малко кученце?
– Да, абсолютно. Болестите, които могат да ги сполетят, са различни от тези при кучетата. Доста по-нежни са и в начална възраст са доста по-лабилни. Определено отглеждането е много по-трудно. Именно тук идваха нашите притеснения дали ще успеем да ги укрепим добре.
– Освен двете вълчета, тази година Зоопарк Бургас се радва на истински бейби бум. Какви други бебета има при вас?
– Много често имаме бебета в зоопарка, така е. При нас е като детска ясла за животни. Най-известните бебета тази година може би са ламата алпака Корона и муфлона Вируслав. Те се родиха точно в началото на пандемията, именно за това и техните имена са такива. В момента при нас има и една нова ламичка, която все още няма име. Имаме също малки чинчили, паунчета, бяло кенгуру, лемурчета. Жеравите в момента са в период на ухажване и много се надяваме там също да имаме поколение. Всичко това свидетелства, че животинките се чувстват добре и са спокойни. Това, че дават поколение, може само да ни радва.
– Вие приютявате и много спасени животинки? Разкажи малко повече за тази благородна инициатива?
– Нашият зоопарк абсолютно безвъзмездно приема животинки с най-различни наранявания. От „Зелени Балкани” при нас пристигнаха бели щъркели. Повечето от тях имат такива наранявания, че не могат да заминат на юг и тук им създадохме подходящи условия. Това, че от организацията избраха нашето място, за да поверят животинките, е доста голямо признание.
– Колко животни живеят във вашия зоопарк и кои са най-трудни за отглеждане?
– Имаме повече от 30 вида животни, а бройката им е над 650. Капризни за отглеждане са лемурите. Те са доста нежни животни, нужно им е допълнително отопление. Тяхната родна среда е о. Мадагаскар, където температурите са тропически. Но те се адаптират много добре. Явно климатът в Бургас е по-мек и сходен. Мога да кажа, че всички животинки при нас се адаптират много добре. По-нежни са също жеравите.
– При вас имате и кенгуру. То лесно ли се адаптира?
– При нас оглеждаме кенгуру валаби. Избрахме този вид, а не голямото кенгуру, защото е по-адаптивно. То няма никакъв проблем с условията тук и с температурните амплитуди.
– Имате ли амбицията да обогатите колекцията си от животни? Ясно е, че това не винаги е възможно или пък е свързано с редица трудности.
– При нас непрекъснато има планове. Ще издам дори една тайна – в момента сме започнали да правим контактна зона, където ще има най-различни интересни видове. Ще имаме още видове маймунки, както и екзотични видове птици. Ще има много изненади, но нека да не издавам всички.
– Има ли при вас такива видове животни, които спят зимен сън и през студените месеци посетителите няма да могат да видят?
– Това може да се случи при лемурите. Но тяхната клетка ще остане отворена, за да могат по желание да влизат и да излизат. Така че, ако имат късмет, посетителите ще могат да ги видят. Зависи от самите животинки. Но при нас температурите не падат толкова много, че да се скрият всички животни. През зимата в разгара си ще бъдат белите полярни вълци и полярните лисици. Нашият зоопарк се отличава с многото бели животи, като повечето от тях са полярни и силният им сезон е зимата.
– На каква площ се простира Зоопарк Бургас?
– В момента площта е 38 дка, като постепенно разширяваме. Цялата площ е 100 дка. Преди това бяха овощни градини, но постепенно оползотворяваме пространството по този начин.
– От колко години семейството се занимава с отглеждането на животни?
– Вече станаха 10 години, като от 2-3 години мястото е превърнато в истински зоопарк, а от началото на 2019 г. имаме и лиценз.
– Какво може да накара едно младо и красиво момиче да избере да живее сред животни?
– Аз съм израснала сред животни. Баща ми е биолог по професия. От малка съм свикнала да съм заобиколена от много животни. Любовта ми към тях се е проявила в най-ранна детска възраст. Животът ми е по-различен от този на повечето младежи на моята възраст. Всичко, което правя за животните, е с любов. С каквото мога помагам, опитвам се да давам иноваторски идеи за развитието на зоопарка. Интересно ми е, чета непрекъснато за различните животински видове. Запознавам се с по-специфичните им характеристики. А тъй, като съм студент по журналистика, се опитвам да се занимавам и с ПР-а на зоопарка.
– А с какво друго се занимаваш извън грижата за животните? Как се забавляваш, какво обичаш да правиш, имаш ли други интереси?
– Аз съм шампион по спортни танци и полуфиналист на Световно и Европейско първенства. От 6-годишна се занимавам с това. Покрай професионалния спорт съм живяла и съм учила 3 години в Италия, както и 1 година в Москва. Вече прекратих спортна дейност и в момента съм част от Федерацията по спортни танци. Взимам си изпитите за съдия и ще продължа в тази насока. Преди няколко дена се върнах от турнир в Ямбол, където ми беше първото съдийстване. След това мисля да запиша следдипломна квалификация в Националната спортна академия по спортни танци.
