На днешната дата 10 ноември през 1928 г. е роден най-великият композитор на филмова музика Енио Мориконе. Той си отиде малко по-рано тази година – на 6 юли.
Той е написал музиката към повече от 570 филма, само 30 от които са уестърни. Въпреки това е известен най-вече с тях, като една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналия се в класика филм на Серджо Леоне „Добрият, лошият и злият“.
Мориконе отраства като единствено дете в семейството на джаз тромпетист и работничка в текстилна фабрика. Отгледан е в типична работническа среда, в атмосферата на изключителна дисциплинираност и отговорност, които налагат отпечатък върху целия му живот. Започва да работи на 14-годишна възраст, за да помага на баща си, от тогава е и прозвището му „capretto” (чирак) на оркестъра.
В края на 50-те години на миналия век младият римлянин завършва консерваторията „Санта Чечилия“ със специалност тромпет и поема по стъпките на баща си. Още тогава бъдещият Маестро се впечатлява от изкуството на кинематографията, а много по-късно ще сподели, че следвоенната филмова индустрия в Италия бележи огромен напредък. Плод на новия реализъм в киното са прекрасни продукции, но музиката към тях според Мориконе е ужасна. Младият автор иска да работи със знаменитите филмови режисьори, но се надява те сами да го потърсят, вече оценили неговата музика. Не се налага да чака дълго. През 60-те започва най-плодотворният му период – пише музиката към 20 филма годишно. Клинт Ийстууд, Куентин Тарантино, Джузепе Торнаторе, Бернардо Бертолучи, Бари Левинсън, Марио Бава, Дарио Ардженто и, разбира се, режисьорът съученик Серджо Леоне, с когото оставят незаличима диря на световния кино небосклон, са само малка част от ярките му творчески тандеми.
В оскъдните на брой интервюта, които великият музикант дава за медиите, споделя, че за него музиката е вълшебство, родено в сърцето и вдъхновено от тишината, грабваща картина, текст или актьорско изпълнение. Едва след това нотите оживяват на пианото. При това винаги на пиано и никога на компютър – композиторът е абсолютен класик подобно на абсолютната музика, която се ражда във въображението му. Наричан „Моцарт на филмовата музика“, той винаги вижда бъдещата композиция напълно завършена в главата си, преди да седне пред нотния лист.
Като всички творци с личен почерк, Мориконе надскача и събаря границите в изкуството, които сам е очертал, и намира личната си свобода там, където ограниченията и натискът от страна на кино производителите са пагубни за полета на вдъхновението. На въпроса коя филмова композиция му е любима маестро Мориконе неизменно отвръща: „Всички те са мои деца, всички съм композирал с много любов и отговорност и не бих могъл да избера".
