Християнската православна църква посвещава 24 юни на Рождението на св. Йоан Кръстител. Народът ни нарича този ден Еньовден, Яньовден, Летен Ивановден. Този ден, като важен природен и стопански предел, е един от най-богатите в своята обредност празник от пролетно-летния календарен цикъл и бележи лятното слънцестоене.
Според народните вярвания на този ден слънцето „играе” като изгрява, а св. Еньо облича зимния си кожух и отива за сняг.
На този ден всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае наполовина, това предвещава болест. В нощта срещу празника различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, през нощта, преди изгрев или рано сутрин, билкари и жени излизат и берат билки, които използват за лек през цялата година. В много краища на страната със събраните сутринта билки жените свиват еньовски венец, през който всеки се промушва за здраве.
Освен билкарите, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. Млади и стари се търкалят в росната трева за здраве, къпят се в потоците и реките.
Характерен за този празник е обичаят „Еньова буля”. Всички моми се събират в една къща, където обличат като булка малко момиче (4-5 годишна), забулват го с червено було, а на главата му поставят венче от еньовче. Вземат момичето на рамене и така с него обикалят селото, пеейки обредни песни.
С деня на лятното слънцестоене, както и с други големи празници на цикличните преходи, е свързан стремежа на хората да узнаят своята съдба, да й повлияят. Най-ярък израз на този стремеж са гаданията на момите за женитба и здраве. Още в нощта преди Еньовден девойките наливат „мълчана вода” в менче, в което пускат своите китки и пръстени. Котлето, покрито с червена престилка, престоява една нощ под звездите обикновено под червен трендафил. На Еньовден, Еньовата буля (малкото момиче, облечено като булка) изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една. Вярва се, че каквото е наречено на китката това ще споходи притежателката й през годината.
Разпространено е вярването, че в нощта срещу Еньовден, там където е заровено злато, свети син пламък.
На 24 юни имен ден празнуват Еньо, Йоана, Йоан, Яна, Янко, Янита и Биляна (кръстена на билките). Своят професионален празник отбелязват фармацевтите.
С откриването на възстановка на Еньовден в Етнографския музей в Пазарджик подобаващо ще бъде възрореден един от най-древните празници по тези земи. Там ще има богата експоциция, а началото ще бъде дадено в 9, 30 часа с плетенето на венци, в което могат да се включат млади и стари посетители и ценители на музейното дело и на празника, съобщи Цвети Зидакис. Сбирката ще бъде отворена за всички, а никой няма да си тръгне без подарък- китка лечебни билки.
Уредникът към Музея допълва информацията, като акцентира на един от типичните обреди , който ще се възстанови пред любопитните посетители, готови да се включат в него, а това е Еньовата буля, характерна за Пазарджишкия край. В същото време успоредно с езическите ритуали нашата църква също има голям повод за празник.
