Само преди дни Методи Атанасов приключи успешно 2300-километрово лично предизвикателство, което поставя пред себе си. От няколко години мечтае да обиколи България по границите й с колело. Тази година има възможността да го направи.
Тръгва на 10 август. Маршрутът, който изминава за 55 дни, от които 40 са колоезедене, е с обща денивелация от над 32 000 метра. Стартът и финалът са градът, в който живее и работи в издателство – София.
Преминава през градове и малки населени места, минава покрай морето и реките Искър, Янтра, Камчия, Дунав, Велека, Ропотамо, Струма, Марица и други, движи се в планини и равнини.
"Изуми ме, как на едно малко парче земя, каквото е България, има толкова много, различни и приказни местенца. Всяко едно от тях си има своето очарование… и не чак толкова”, споделя Методи.
Впечатлява се от красивите планини – дивата Странджа, прекрасните Родопи и Пирин, до липсата на пътища и изоставени цели села и големите и кръвожадни комари по Дунава.
Старае се, когато е възможно, да минава възможно най-близо до границата на страната – през Видин, Русе, Силистра, Дуранкулак, Варна, Бургас, Резово, Смолян, Гоце Делчев, Петрич, Кюстендил, преди да се завърне в София.
Всеки ден се впечатлява от нещо – от старите и запазени чешми в Родопите, кътчета за отдих, гостоприемството на местните. Иска му се обаче и да не вижда толкова много боклуци през цялото си пътуване.
Казва, че ще запази завинаги моментите с всички хора, с които се запознава, историите им и личните им обичаи. Има и не до там приятни моменти, но те бледнеят на фона цялостното изживяване.
В своето 55-дневно приключение младежът имат и компания – двете му кучета. Те се возят в специално изработено от Методи ремарке.
"Те са мои приятели и не виждах как няма да споделя това пътуване с тях. Белият се казва Роки и е между голдън и лабрадор – на 8 години, а малкия дявол се казва Тирана и е на година и половина, между питбул и стаф. С тях беше забавно, безопасно… и бавно", разказва Методи.
Най-често нощува в палатка на диви места, като 90% от случаите няма представа къде ще спи вечерта. Заради спътниците си не може да си позволи по-удобното легло в хотел. Изключение са хотели в Русе и Гоце Делчев, хостел във Варна и една къща за гости в Смолян, спи и по къмпингите на морето.
Подготовката за цялостното му оборудване отнема около 2 месеца. Три дни след старта осъзнава, че физически e тръгнал не е особено готов, но бързо влиза в ритъм. Резделя маршрутът си на 4 етапа.
Всяка сутрин се старае да стана преди изгрев, за да може да кара до обед, когато спира с четириногите си приятели на сянка, понякога и за по 6 часа заради жегите. Използват времето за пълноценна почивка.
След това продължават до 30 минути преди залез слънце. Старае се да не яде само вредни и сухи храни, в Северна България това се оказа най-трудно изпълнимо.
Спира във Варна и Ахтопол за по 4 дни и на няколко места за по ден за почивка.
Има много хора, които среща по пътя и които искат да му помогнат. Прекарва нощта в едно рибарско селище на устието на река Янтра към Дунав, където се запознава със страхотните, както ги определя, Мирослав и Владимир. Решава да остане още един ден с тях, за да се позареди с емоции от споделянето на истории и общ смях.
Случайни хора му предлагат помощ при настаняването или ако се появи някакъв проблем в региона. В движение му предлагат вода и диня.
В Свиленград механик по колела му подарява нови педали, за да може да преодолява наклоните по-лесно.
На язовир Ивайловград му подаряват ракия и вино за студените нощи в Родопите, които предстоят. Местните хора като бай Иван дълго оглеждат колелото му и се възхищават на големината на простичкото.
Няколко пъти Методи обмисля и да се откаже, трудно му е да устои психичеки, все пак намира сили да се прибера у дома по пътя, който е предвидил по-рано. За това е благодарен на всички свои приятели, които го подкрепят и му дават сили да издържи. Емоционално остава зареден – от всички красиви места, които посещава, и от добротата на всички хора, с които се среща.
Снимки: Личен архив
