Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
четвъртък, 4 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

ERM II – нова глава за България в ЕС

Kmeta.bg от Kmeta.bg
юли 18, 2020
в Uncategorized
Време за четене: ~ 1 мин.
7 0
0
8
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

С решение на Еврогрупата, финансовите министри и гуверньори на централните банки на Дания и България и президентът на Европейската централна банка от 10 юли 2020 г. българският лев става част от механизма на обменните курсове (по-известен като ERM II). Присъединяването на българската валута към механизма е интересно, тъй като се извършва по нова и в голяма степен импровизирана процедура, която продължава две години. Тя включва поемане на ангажименти за структурни реформи от кандидатстващата страна, одобряването им от Еврогрупата и даване на положително становище за изпълнението им. Същата процедура преминава и Хърватия, чиято валута също става част от механизма на 10 юли т.г., като при нея процедурата протича за една година. Товасе казва в анализ на Калоян Стайков, икономист от Института за пазарна икономика.

Според автора присъединяването към механизма на обменни курсове  не е цел само по себе си, а само първата стъпка от дълъг процес за присъединяване на българския лев към единната валута – евро. Това включва както постигане на по-голяма степен на синхронизиране на бизнес цикъла в България с останалата част на еврозоната, така и постигане на по-висока степен на конвергенция, част от която се изразява в повишаване на местните доходи като дял от средните за Европейския съюз. Това е процес, който изисква време, от една страна, и усилия под формата на структурни реформи, от друга. Както България, така и Хърватия поемат такъв ангажимент още с присъединяването си към ERM II. Изискванията обаче не са унифицирани за всички страни, каквито са Маастрихтските критерии, а са индивидуални за различните страни членки, като приоритизират най-належащите реформи.

Стайков изброява какви ангажименти е поела България за присъединяване към ERM II . Те са: Приемане на макропруденциални инструменти, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите; Подобряване на надзора върху небанковия финансов сектор, което включва:прилагане и отчитане на Плана за действие за надзора на небанковия финансов сектор;провеждане на оценка на активите и пасивите;разработване и прилагане на базирана на риска система на надзора съгласно  „Платежоспособност 2“;Идентифициране на слабости в рамката за несъстоятелност и приемане на пътна карта за отстраняването им;Отстраняване на слабости при транспонирането на Директива (ЕС) 2015/849 срещу изпирането на пари (AML4-Directive) и одобряване на проектозакон за транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 (AML5-Directive); Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики.

Хърватия поема сходни ангажименти. Последващите ангажименти и за двете страни са тясно свързани с предварителните такива, като или ги надграждат, или, след изпълнение на някои от реформите, излизат на преден план като нови приоритети. В Хърватия последващите ангажименти включват: Подобряване на рамката срещу прането на пари след транспониране на AML5-Directive в националното законодателство;Допълнително намаляване на финансовото и административно бреме върху бизнеса чрез допълнително опростяване на административни процедури и намаляване на пара-фискални и неданъчни разходи;Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики;Подобряване на националната рамка за несъстоятелност в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1023.

В България последващите ангажименти включват:Гарантиране на устойчивостта на небанковия финансов сектор;Гарантиране на навременното и ефективно прилагане на новоприетия Закон за публичните предприятия;Прилагане на пътната карта за подобряване на рамката за несъстоятелност;Подобряване на рамката срещу прането на пари след транспониране на AML5-Directive в националното законодателство.

Авторът прави извод, че част от последващите ангажименти също са сходни, докато други се различават, включително има такива, които едната страна вече е изпълнила, а другата тепърва започва да работи по тях. Последващите ангажименти не са някакъв нов механизъм за натиск, а винаги са съществували и са разбирани като необходими предпоставки за устойчивото постигане на Маастрихтските критерии и присъединяването на страните към единната валута. Същото се случва и при присъединяването на естонската крона към ERM II през 2004 г.

Една от основните разлики между подхода при Естония, Литва и Латвия, от една страна, и България и Хърватия, от друга, е че за 16 години европейските институции се научиха, че изпълнението на общи препоръки и насоки не е достатъчно, за да гарантира постигането на желания ефект. Това води до промяна в нагласите и в процедурата за присъединяване, макар да няма формални изменения в правната рамка, вече има по-конкретни препоръки. Нещо повече – стъпките за постигане на поетите ангажименти от България и Хърватия са разписани много подробно. Така например за навременното и ефективно прилагане на новоприетия Закон за публичните предприятия в България стъпките са разписани по месеци – приемане на подзаконови нормативни актове, избор на бордове на държавните компании в съответствие със закона, анализ на държавните предприятия и т.н., смята авторът.

Стайков подчертава, че усилията за присъединяване на лева към ERM II не започват преди две години, а още с присъединяването на България към Европейския съюз и най-накрая дават своя резултат. Той обаче не е нито крайна цел, нито „чакалня“, в която икономиката изчаква да ѝ се случи нещо хубаво. Напротив – това е единствено неизбежна стъпка, междинна спирка, по пътя към крайната цел, която е заменянето на паричния съвет с единната валута. Най-вероятно това няма да стане нито бързо, нито лесно, както се вижда от опита на Балтийските страни, променящата се политическа и икономическа среда в Европейския съюз, както и от множеството структурни реформи, които ще се необходими в следващите години. Те не са просто кутийки, който трябва да се отметнат, а реална промяна в административния, икономическия и социалния живот, целяща повишаване на инвестициите, доходите, както и гъвкавостта и конкурентоспособността на икономиката.

Предишна Статия

Дъжд и вятър в планините, на изток – слънце

Следваща Статия

ERM II – нова глава за България в ЕС

Свързани Статии

Носителите на Купа България Висша Лига с трогателен жест към кмета на Етрополе
Uncategorized

Носителите на Купа България Висша Лига с трогателен жест към кмета на Етрополе

февруари 4, 2026
107
МОН обсъжда отпадане на външното оценяване в 10. клас
Uncategorized

МОН обсъжда отпадане на външното оценяване в 10. клас

август 18, 2025
146
Подкаст | PISMO – бизнес инкубаторът, който не си играе с гейминг индустрията
TOP JOBS

Подкаст | PISMO – бизнес инкубаторът, който не си играе с гейминг индустрията

юли 28, 2025
101
БНТ почита паметта на Петър Деспотов
Uncategorized

БНТ почита паметта на Петър Деспотов

юли 8, 2025
111
Общински съветници възстановиха къщички за книги в парк “Кайлъка” в Плевен
Uncategorized

Общински съветници възстановиха къщички за книги в парк “Кайлъка” в Плевен

февруари 14, 2025
105
Готова ли е България за еврозоната
Uncategorized

Готова ли е България за еврозоната

декември 9, 2024
114
Следваща Статия
Народите трябва да се освободят сами – Стефан Стамболов

Народите трябва да се освободят сами – Стефан Стамболов

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Липсата на инфраструктура е коренът на огромния икономически дисбаланс у нас

Липсата на инфраструктура е коренът на огромния икономически дисбаланс у нас

юни 4, 2026
Здравеопазването като геополитическо оръжие: Европа създава медицински шампиони, но ги губи

Здравеопазването като геополитическо оръжие: Европа създава медицински шампиони, но ги губи

юни 4, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • TOP JOBS