Все повече туристи, дошли да видят забележителностите на Берковица, посещават етнографския ни музей, съобщи директорът му Ивайло Пешков. Той единствен от музеите в област Монтана е включен в 100-те български туристически обекти, които трябва да бъдат посетени от млади и стари.
Етнографският музей в града под Ком се намира в характерна за 19-ти век възрожденска къща, обявена за архитектурен паметник на културата. В него са събрани 14 000 експоната – керамика, медни съдове, свилени платна, накити, костюми – мъжки, дамски, каракачански и т.н. И всичките са взети от бита на местното население, няма изкуствени вещи. С интерес туристите научават, че преди да станат известни като чипровски, килимите от този тип са се произвеждали в Берковица.
Моделите са „Гарибалда“, „Цвекетата“, „Лозницата“, „Венците“. Наричали са се берковски и по късно придобиват името чипровски, където също започват да се изработват. Френският учен Ами Буе, геолог и етнограф, е посетил градчето през 1837 година и пише, че прочутите постелки са дошли в Берковица от Пирот и се произвеждат само в този град. Тогава в Берковица имало 600 тъкачни стана, на които годишно се изработвали по 10 000 килима, предназначени за населението и за турската армия. През 1929 година Берковската популярна банка закупува станове и организира курс за обучение на килимарки в града. Днес е останала само една жена, която още тъче килимите, известни вече като чипровски, споделя Ивайло Пешков.
Етнографският музей е открит през 1971 година и до днес се радва на голям интерес и посещения.
