Поетът на морето и машините, творецът роден преди повече от век е актуален и до днес. Никола Вапцаров – името, което продължава да вълнува, провокира и възхищава съвременните поколения е роден на днешната дата под най-високия връх на Пирин в град Банско.
Още от ранна възраст Въпцаров е възпитаван в любов към знанието, труда и родината. Увлечението си към литературата наследява от неговата майка – културна и образована жена. Баща му пък – Йонко, заедно с поета Пейо Яворов участва в борбата за свобода на македонски край. Докато следва в гимназията Никола вече е наясно със своята страст и не след дълго в ученическия вестник "Борба" излиза първото му напечатано стихотворение "Към светли идеали". Мечтае да завърши Разложкото школо и да следва литература, но по настояване на баща си през 1926 г. постъпва в Морското машинно училище във Варна, което по-късно завършва.
От суровия казармен режим там търси спасение в любимите книги. Участва в рецитали и театрални постановки, започва да пише системно стихотворения и да ги печата в тогавашните младежки издания. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините.
След завършване на училището Вапцаров работи като огняр и по–късно като машинен техник във фабриката "Българска горска индустрия" в с. Кочериново. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците. През 1934 година сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 година.
През юли умира седеммесечният му син Йонко. От ноември 1938 година е назначен като техник в Държавния екарисаж. В годините 1938-1939 са написани някои от най-хубавите му творби. През януари 1940г. успява да издаде единствената си стихосбирка "Моторни песни".
Веднага след 22 юни 1941г. – нападението на фашистка Германия – БКП мобилизира силите си за въоръжена борба. Вапцаров приема да участва в нелегална дейност като помощник на Цвятко Радойнов във Военната комисия на ЦК на БКП.
На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София заедно с други комунисти Никола Вапцаров посреща куршумите на палачите. През 1952 г. поетът получава посмъртно почетната премия на мира.
"Вяра"
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
