От богатия ритуал на Бъдни вечер в Монтанско, изпълняван някога, е оцеляла в най-пълния си вид само трапезата. Днес тя е основната грижа на 24 декември в семейството, твърдят етнографи от местния музей. Някога три са били най-важните неща за тази вечер – набавянето на бъдника, трапезата и коледуването. Бъдникът е дъбово или крушово дърво, отсечено през деня от младия мъж в къщи. С него се поддържал цяла нощ огънят в огнището. Когато мъжът го внасял в къщи, останалите членове на семейството го посрещали тържествено. Мъжът наричал „Аз в къщи и Бог с мене”. Бъдникът бил миросван, а през това време жените пеели специални песни за него. Тъй като било дълго, то не догаряло докрая, а след това от него правели колове за ограда на нивите, за да не ги обхождат бродници и магьосници.
Втората по важност дейност е подготовката за трапезата. Жените месели три вида хляб – Боговица, стопански и коледарски. Брашното пресявали със ситно сито и по три пъти. Размесвали го с чиста изворна вода, донесена от младата булка в къщи и с жегла. Боговицата е посветена на Господа, върху лицевата страна на стопанския с тесто оформяли къщата, кошарата, животните. За коледарите месели плетени кръгли колачета, които нанизвали на гегите им.
На трапезата слагали само постни ястия. Най-характерните се приготвят и днес – това са зелеви сърми, пълнени с ориз и сухи чушки с боб. В Чипровци към сърмите с ориз прибавят счукани орехи, в Берковица – нарязани на ленти домати. Слагат се още ошав от сливи, сушено грозде, орехи, кромид, чесън. От сладките ястия досега е запазен тиквеникът, приготвен с печени кори. Някога го носели на пчелина, за да се роят пчелите.
Само в селата и само в най-възрастните семейства са оцелели ритуалите от вечерята. Боговицата се разчупва от най-възрастния стопанин и неговата жена. Първото парче се наричало за покойните им предци, а следващите парчета раздавали на останалите на трапезата. Момите спели със своето парче хляб под възглавницата, за да сънуват мъжа, за когото ще се омъжат.
Дойде ли полунощ, из селата тръгвали коледарите. Това означавало, че Бъдни вечер е свършила и настъпва Коледата. Някога във всяко село имало по няколко коледарски дружини. Те развеселявали стопаните с наричанията си за здраве, берекет и дълъг живот. Сега този ритуал може да се види на сцената на фолклорни фестивали или пресъздаден театрално от читалищни и ученически групи.
Още новини от Монтана и региона четете ТУК.
