Уникалната колекция от антики на Васил Божков се описват в централата на "Нове холдинг". Вещи лица, прокурори и реставратори влязоха отново днес в сградата на столичната ул. "Московска", където един от най-богатите хора у нас съхранява при специални условия антиките, които е събирал. Те се пазят във витрини при специална температура и влажност при всички правила за съхраняването им под наблюдението на учени.
От сутринта медиите гърмят, че ще се изземва уникалната колекция на бизнесмена. След обяд обаче стана ясно, че засега разследващите само описват артефактите, но не ги изземват. Не е ясно и на какво правно основание това се случва.
Нахлуването на прокурари и полицаи в сградата миналата седмица с цел прибирането на колекцията предизвика вълна от възмущение сред експерти и сред ценители в социалните мрежи, след като стана ясно, че униформените искали да прибират артефактите в найлонови торби и чували. Дори и шефът на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов не се стърпя и публично се възмути: "Културни ценности как се карат? Как закарахме тракийските съкровища в Париж? В чували ли?. Нормално ли е, когато държавата има решение да се конфискува, защото е държавно решение – прокуратурата е държавна институция, културното ведомство да отсъства? Господин Гешев издава заповед за нещо. Оттам нататък – когато пренасят куфари със зеле, да дойдат от земеделското министерство, като изнасят тухли – да дойдат от МРРБ, когато изнасят културни ценности, а сетете се кой трябва да дойде“, коментира той. Рашидов изтъкна, че тези ценности са регистрирани в страната и в този смисъл това са български културни ценности.
По заповед на прокуратурата сега предметите от колекцията на Васил Божков ще бъде иззети. Бизнесменът притежава над 3000 артефакта, датирани от 4000 г. пр. н. е. до VI в. – уникални предмети от траките и цивилизациите по нашите земи. Униформени прибираха и около 20 картини от дома му на български и чуждестранни майстори. Те ще бъдат преместени в дема на НИМ и Националната галерия.
Колекцията на Васил Божков е най-добрата колекция на антична торевтика в света. В нея има много ритони, много повече, отколкото във всички световни музеи. Много киликси, много фиали. Тя е една колекция, която дава представа за развитието на това изкуство не само по тракийските земи, но и по целия древен свят. Това заяви пред БНТ проф. д-р Иван Маразов. По думите му музеите не могат да дадат 2,5 млн евро, за да купят един ритон, а Божков си го е позволявал.
"Доколкото аз съм информиран, голяма част са купени на аукциони и няма да забравя, един път, моите приятели са в Ермитажа и той каза: да им кажеш да твоите приятели, че ето сега тази ваза, аз съм я купил на аукцион като наддадох повече от Ермитажа. Така че дейстивтелно България има една много важна колекция за световната наука", подчерта ученият.
Според него Божков се е водел от желанието да направи най-добрата колекция. Бизнесменът е спонсорирал и археологически разкопки. Проф. д-р Иван Маразов е препоръчвал на Божков да събира това което е гръцка и тракийска античност, защото при него имало много от римския период.
За 5 години той успял да набави страшно много предмети, някои от които нямат аналози в музейните експозиции на света. Божков създава и собствена лаборатория, където тези предмети се консервират и реставрират.
"Предполагам, че голяма част от тях са в добро експозиционно състояние. Но знаете ли, по-голямата част от тези предмети са сребро. Среброто много бързо корозира, когато стои дълго в земята. То променя структурата си, поради това то е много крехко, лесно се троши. И всяко едно местене на предметите сигурно е съпроводено с някакъв риск. Но доколкото се простират моите познания, всички тези предмети трябва да се държат при точно определени условия. Добре, те ще ги вземат тези предмети и ще ги сложат в хранилищата на НИМ и НХГ. Тогава тези предмети изчезват от полезрението не само на публиката, но и на специалистите", каза още проф. д-р Иван Маразов.
Той коментира още, че правили всичко възможно, колкото се може по-бързо, тези предмети да влязат в научен оборот. "Това е изключително важно за науката, защото колкото повече нещата познаваш, толкова по-цялостна картина можеш да съставиш за древността. Върху тези предмети има много изображения, които имат митологична стойност. Да речем, върху един от ритоните има сцена, която ясно показва, това е единствената сцена от края на V век, инспирирана от една загубена трагедия на Еврипид. И тъй като знаем датата на постановката, можем много точно да датираме и този предмет. Никой не знаеше, че тази трагедия по същото време може да се появи и в скъпоценен предмет. Според мен е най-добре тези предмети да си останат на мястото, да се запечата сградата и да не се пипат. Да се запазят на същото място, тъй като там има подходящи условия. Те са във витрини, доколкото знам и нищо не ги застрашава, но властта си решава, разбира се", заключи експертът.
От Фондация „Тракия“ на Васил Божков, която се грижи за опазването на артефактите, излязоха със специална позиция към 17 часа в понеделник, в която задочно обясниха на прокуратурата как се действа по световните правила с подобни уникални артефакти:
"Както потвърдиха и от Министерство на културата, към днешна дата няма нито един документ, който законово да обосновава изземането на предмети от колекцията. Предметите в колекцията са със статут на културно-историческа ценност и не следва юридически да бъдат третирани като обикновени „вещи“. Всеки един от тях е деклариран и узаконен пред държавата и разполага с целия набор необходими документи. В този смисъл, безпочвени спекулации за легитимността на колекцията са нелепи.
Всяко транспортиране и манипулиране на предметите без да бъдат спазени строгите международни стандарти за третиране на културни ценности, би довело до тяхното нараняване или унищожаване.
При хипотетичното незаконно транспортиране на предмет от наброяващата над 3 000 археологически материали в колекцията, за него трябва да бъде изготвен паспорт, състоянието му да бъде двустранно описано от експерти и да бъде изработена специална опаковка с уникално „легло“ по формата на конкретния предмет. Така опакованият предмет трябва да бъде поставен в огнеупорен, херметически затворен контейнер, който трябва да престои минимум 24 часа в помещението за климатизация, преди да да бъде изнесен.
Изработката на всяка опаковка отнема минимум месец и е задължителна стъпка при транспортитането на предметите. Обръщаме внимание, че само за подготовката и транспорта на 62-та предмета за проведенаата пред 2018 г. изложба в Националната галерия, част от „Европейската година на културното наследство“, беше нужна повече от половин година.
По информацията, подадена ни към момента, държавните музеи не разполагат с такъв брой контейнери и подобни опаковки не са изработени. Това е огромен ресурс, който трябва да бъде осигурен от ангажираните институции.
Искаме да обърнем внимание и на друг важен казус, по който до сега никой от властите не е направил изявление – застраховката на предметите от колекцията. В момента, в който предмет бъде изнесен от сградата на музей „Васил Божков“, неговата застраховка спира да е валидна. Това означава, че ангажираните институции трябва да осигурят застраховката на всички предмети от момента, в който те напуснат сградата. За целта е необходимо на всеки предмет да бъде направена оценка от експертни застрахователи. За сравнение даваме застраховката на 62-та предмета, участвали в последната ни изложба, чиято застраховка при преместването им възлизаше на милиони евро."
Васил Божков показа за първи път пред широката българска публика част от колекцията си от антични предмети. Това стана през март 2011 г. Изложбата „Тракия и Древният свят – колекция Васил Божков“ беше открита в залите на Националния исторически музей на 21.03.2011 г. Тя бе организирана от Фондация „Тракия”, Националния исторически музей и Съюза на колекционерите в България. Куратор на изложбата е проф. д.и.н. Иван Маразов. В изложбата „Тракия и Древният свят XV – I в. пр. Хр. – колекция Васил Божков“ за първи път се показаха пред публика уникални произведения на древната тракийска торевтика.
За изложбата бяха подбрани над 230 невероятни образци на древното тракийско изкуство. Показаното в нея бе изненада както за познавачите и изследователите на тракийската култура и изкуство, така и за любителите на древността. Вниманието на посетителите привлякоха два сребърни съда, във формата на „похлупаци”, подобни на тези от Вълчитрънското съкровище.
Ритон с протоме на елен, сребро с позлата, ІV в пр. н. е.
Колекцията съдържа всички предметни форми, характерни за изкуството на Тракия от периода V – I в. пр. н. е. Тогава бяха изложени над десет изключителни творения на древното изкуство – сребърни ритони с позлата и протомета на лъв, овен, кон, козел, змия, теле, съвършенно моделирани през периода V – IV в. пр. н. е.
В колекция Васил Божков се пазят и няколко ритона, с произход от ареала на древноперсийското изкуство. Те бяха показани за първи път.
Върху една сребърна фиала, както и при бронзовата ситула (кофа) са изобразени сцени от битката между мъжете – воини и амазонките, върху друг съд е гравирана сцена с два варианта на мита за хубавата Елена.
Тези съдове от царски трапези – ритони, фиали, киликси и кантароси, хидрии, амфори и кани; оръжия и конски амуниции и други са достигнали до колекция Васил Божков в едно незавидно състояние на запазеност и само благодарение на умелата реставраторска работа на екипа под ръководството на проф. д-р Веселина Инкова се появяват в своя нов истински блясък.
Преди две години Васил Божков показва лукса на Делфи и Самотраки. Той подреди 62 експоната в изложбата "Златното руно. Пътят на аргонавтите" в Националната галерия – Двореца на пл. "Александър I" в столицата. Той показа част от личната си колекция с разкошни предмети от времето на траките и аргонавтите. В нея бяха подредени 62 експоната от колекцията на бизнесмена Васил Божков. 16 от тях бяха показани за първи път пред публика.
Експонатите отведоха зрителите в антични свещени места – Делфи и Самотраки, в тракийските царства, в земите на легендарните амазонки, в страната на слънцето – Колхида, на свещения остров Крит, казват от Националната галерия.
Отделните модули разкриват различни аспекти от вярата и обредността на древните народи, както и някои от тайните на техните занаяти и изкуства.
Златното руно е оставило трайни следи в колективната историческа памет като символ на новия живот, плодородието, царската власт и връзката с боговете. Жертвоприношението на свещения златен овен, пренесъл Хела и Фрикс в Колхида, е представено в сцената върху сребърния кантарос с позлата, поставен в центъра на изложбата.
Изложбата включваше златни и сребърни източни съдове, ритони, червенофигурни вази с изображения на светилището в Делфи, ритуални сребърни позлатени съдове, погребални дарове, обредни сервизи и др. В екпозицията бяха изложени и два съда с изображения на тракиеца Орфей – един от аргонавтите – върху позлатени кантарос и ритон, които са единствените открити досега.
В изложбата “Златното руно. Пътят на Аргонавтите“ за първи път пред публика бяха показани 16 предмета, два от които са червенофигурна керамика. Сред тях са сребърният ритон със скулптирана фигура на стар Силен, възлегнал върху винен мях от кожата на пантера – блестящ пример за изтънчено произведение на лукса.
Сребърен ритон с фигура на възлегнал Силен
Края на ІІІ или началото на ІІ в. Пр. Хр.
Върху два сребърни съда се появява образът на Тезей – най-известният герой на Атика в Античността. Посетителите видяха масивен златен кантарос от ХІІ-Х в. пр. н. е., сребърна амфора-ритон със зооморфни дръжки, произведение на Западноанатолийско ателие от края на VI в. Пр. Хр. Изображения на Херакъл украсяват един сребърен позлатен кантарос.
Васил Божков представя за седми път пред публика артефакти от личната си колекция. Някои от миналите изложби са „Спасените богатства на Древна Тракия от Колекция Васил Божков“ през 2009 г. в Москва, „Тракия и Древният свят“ в НИМ – София през 2011 г., „Тракийско злато от България. Легендите оживяват“ в Държавния исторически музей в Москва през 2013 г. и др. Васил Божков притежава над 3 000 предмета на античното изкуство, постъпвали през годините от 2005 до днес. Колекцията му е съставена от разнообразни групи паметници, изработени от различни материали, датирани от неолита до Късната античност.
През 2017 г. Васил Божков купи сградата на Телефонната палата в центъра на София. Бизнесменът планираше да я ремонтира и да я превърне в частен музей, в който да подреди голяма част от личната си колекция, която включва уникални предмети.
Снимки: Фондация "Тракия"
