В началото на събитието българският евродепутат от ЕНП/ГЕРБ изрази своите благодарности към министър-председателя Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев и вицепремиера министър на образованието Меглена Кунева, които приветстваха инициатива и изпратиха поздравителни адреси до участниците.
“Изключително съм радостен, че първите жени и мъже на България определят темата като изключително важна за настоящето и бъдещето на страната. Трябва да имаме смелостта да представим истината за близкото минало на младите поколения, за да не допускаме те да бъдат свободно манипулирани”, заяви Ковачев.
Специален гост на събитието бе външният министър Даниел Митов, който горещо приветства инициативата и заяви, че фактите за комунизма трябва да намерят своето място в новите учебници и да разсеят митовете.
“Образованието е това, което прави разликата между суверенния и суеверния народ”, заяви министър Митов.
В дискусията под мотото “Знание за миналото – памет за бъдещето” се включиха депутатите от ГЕРБ Методи Андреев, Георг Георгиев и Ирена Соколова, журналисти, евродепутати, изследователи на близкото минало и младежи. По време на разговора бяха очертани конкретни стъпки за постигането на обективен и честен прочит на близкото минало през образователната реформа.
Според проф. Евелина Келбечева, преподавател по история в Американския университет и инициатор на гражданската петиция за необходимостта от изучаването на комунистическия режим в училище от 2014 г., заради фалшификациите на историята младите българи израстват в “пространство на организирано невежество”. Според данни на социологическата агенция “Алфа рисърч”, цитирани от Любомир Пожарлиев, докторант в катедра “Социология на Софийския университет “Климент Охридски”, 79 на сто от хората на възраст между 16 и 30 години в България признават, че не са запознати с историята на комунизма у нас (1944-1989 г.)
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че трябва държавните образователни стандарти да задават обективно и балансирано темите от периода на комунизма и да се изработи ясен механизъм за писането на учебниците. Някои от конкретните препоръки към компетентните институции бяха предвиждането на повече пространство за лични истории, биографии, разкази на репресирани, разкази от всекидневието, както и посещение на места на памет и гледане на филми или друго интерактивно съдържание.
“Има огромен масив от знание, което не се предава на младите поколения”, отбеляза проф. Келбечева. Беше предложено като продължение на инициативата в Европейския парламент да се организира експертна конференция в България с участието на представители на Министерство на образованието, както и да се създаде електронна платформа, в която да са посочени важни факти и събития, свързани с комунистическия режим.
“Mладите поколения българи трябва да знаят истината за периода на комунизма, който да бъде застъпен адекватно в учебната програма. Това е единственият начин да бъдат преодолени наследените разделения в българското общество”, подчерта Андрей Ковачев.
Организираната от него дискусия е част от поредицата събития “Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.”, посветени на близкото минало.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
