Източна Европа трябва да се възползва от възможността да излъчи следващия генерален секретар на ООН, пише бизнес всекидневникът “Файненшъл таймс”.
Има прецедент, който е на страната на Източна Европа, пише в статията си Дейвид Кларк от “Ръша фаундейшън” (Russia Foundation)
Има принцип, че постът трябва да се заема ротационно между регионите и тази практика бе потвърдена преди две седмици от Общото събрание с резолюция, допълва Дейвид Кларк.
Сега сред най-големите пречки за това са в самата Източна Европа, посочва авторът, според когото за да прокара успешно своята кандидатура, всеки регион трябва да застане единно зад кандидатите, способни да спечелят подкрепата на девет от 15-те държави членки на Съвета за сигурност, включително на петте постоянни членки.
“Сред обсъжданите жени от Източна Европа е Ирина Бокова, сегашният ръководител на ЮНЕСКО и бивш министър на външните работи на България. Тя е смятана за фаворит. Българският премиер официално я номинира и подкрепи това лято.
За Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия и нейна сънародничка, също се твърди, че храни амбиции, въпреки че й липсва опит в дипломацията и ООН и вероятно ще бъде неприемлива за Русия поради съществуващите санкции на ЕС”, се казва в статията.
Цитирани са наблюдатели, според които “Бокова е с по-големи шансове да спечели подкрепата на петте постоянни членки на Съвета за сигурност”.
Според Дейвид Кларк, каквито и достойнства да притежава всеки потенциален кандидат, правителствата от Източна Европа трябва да започнат да се обединяват около личността, която според тях е най-вероятно да спечели широка международна подкрепа, ако искат да се възползват от възможността пред тях.
Източна Европа трябва да се възползва от възможността да излъчи следващия генерален секретар на ООН, пише бизнес всекидневникът “Файненшъл таймс”.
Има прецедент, който е на страната на Източна Европа, пише в статията си Дейвид Кларк от “Ръша фаундейшън” (Russia Foundation)
Има принцип, че постът трябва да се заема ротационно между регионите и тази практика бе потвърдена преди две седмици от Общото събрание с резолюция, допълва Дейвид Кларк.
Сега сред най-големите пречки за това са в самата Източна Европа, посочва авторът, според когото за да прокара успешно своята кандидатура, всеки регион трябва да застане единно зад кандидатите, способни да спечелят подкрепата на девет от 15-те държави членки на Съвета за сигурност, включително на петте постоянни членки.
“Сред обсъжданите жени от Източна Европа е Ирина Бокова, сегашният ръководител на ЮНЕСКО и бивш министър на външните работи на България. Тя е смятана за фаворит. Българският премиер официално я номинира и подкрепи това лято.
За Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия и нейна сънародничка, също се твърди, че храни амбиции, въпреки че й липсва опит в дипломацията и ООН и вероятно ще бъде неприемлива за Русия поради съществуващите санкции на ЕС”, се казва в статията.
Цитирани са наблюдатели, според които “Бокова е с по-големи шансове да спечели подкрепата на петте постоянни членки на Съвета за сигурност”.
Според Дейвид Кларк, каквито и достойнства да притежава всеки потенциален кандидат, правителствата от Източна Европа трябва да започнат да се обединяват около личността, която според тях е най-вероятно да спечели широка международна подкрепа, ако искат да се възползват от възможността пред тях.
