Дни преди празника на София – 17 септември, разговаряме с кмета Йорданка Фандъкова за това, което е направено и за онова, което предстои да се случи в столицата.
– По-леко ли работите със служебното правителство?
– Това е четвъртото правителство, с което работим през последните две години и винаги съм казвала, че моята задача е да реализирам проектите на София и да работя за решаване на проблемите на гражданите, затова винаги съм търсила работен диалог с ресорните министри. Това правим с някой от министрите в момента, въпреки че са от скоро на тези позиции. Мога да дам конкретен пример с Ларгото. Знаете, че археологическото наследство в центъра на София е изключително държавна собственост, но вече поредна година проектът за консервация буксува и бяха подложени на риск всички археологически структури, в които ние инвестирахме по време на строителството на метрото. Под риск е дори осигуреното безвъзмездно финансиране от европейските програми. Многократно при предишния министър настоявах да се приемат спешни мерки. Столичната община правеше каквото може със собствени средства като охрана, осветление, почистване на тревата, но се изискваха по-сериозни мерки. Продължих да настоявам за това и при сегашния министър Мартин Иванов. Той реагира много бързо. Вече има и резултати.
– Какви са те?
– Вече са взети спешни мерки за отводняване, закупени са помпи от страна на Министерството на културата и е взета грижата да не се допусне, въпреки подпочвените води и въпреки проблемите, които има инфраструктурата, да не се допусне разрушаване и наводняване на археологическите структури.
Като други пример бих посочила срещата с вицепремиера по европейските програми г-жа Цанова. Подходът й за директна комуникация с общините и дискусията, която беше организирана по тези проблеми е много показателна и аз приветствам тези усилия. Знаете, че повече от година бяха спрени две от най-големите програми “Околна среда” и част от “Регионално развитие”. Тогава Министерството на финансите спря и разплащането към общините и започнаха да се налагат масови финансови корекции. Това за всички общини, особено за по-малките е много тежък удар. Сега имаме добра новина от това правителство,което гарантира плащанията по спрените програми със средства от държавния бюджет до края на годината. Така то изпълнява задълженията си по договор и намалява риска от загуба на средствата.
– Имаше идея античен комплекс “Сердика” да се прехвърли към Столична община, готова ли е Общината за това?
– Ние сме готови да стопанисваме и управляваме комплекса, но след като държавата изпълни проекта по консервация. Този проект се изпълнява с европейски средства. Те бяха осигурени още от правителството на Борисов. Това са 16 млн. лв. Бенефициент е Министерството на културата. Няма как да се променя бенефициентът в движение. Така че държавата трябва да довърши този проект и с готовност ние ще поемем, както направихме това с подземния комплекс под базиликата “Св. София”. Там работихме заедно за завършването на музея. Вече Общината го стопанисва като добър стопанин. Нещо повече – ние го разширихме и показахме на жителите и гостите на града няколко нови гробници, включително най-атрактивната гробница на Хонорий.
– Министърът на културата Мартин Иванов обяви, че финансирането може да не стигне за всички държавни театри и сезoнът в тях е заплашен, как стоят нещата с общинските?
– Реформата във финансирането на общинските театри направихме още преди няколко години и продължихме да наблюдаваме и да променяме начина на работа в тях. Така че общинските театри в момента са финансово стабилни. Те са на делегирани бюджети и поставят спектакли, които привличат много публика. Финансовите им резултати са много добри. Общината, разбира се, продължи да подпомага театрите. В последните години обновихме част от театър София, Малък градски театър “Зад канала”, миналата година направихме алеята пред театър София, а сега със средства на общината се прави ремонтът на гримьорните, залата и санитарните възли на театър “Зад канала”. Предвиждаме да работим за кукления театър. Няма никакви проблеми във финансово отношение, но това се дължи на работата на самите театри, техните ръководства и екипи, които даваха предложенията как да се направи реформата, а ние се вслушвахме в техните експертни съвети.
– Как ще коментирате избора на Пловдив за Европейска столица да културата през 2019 г.?
– От това състезание няма губещи. Разбира се, че журито препоръча на Министерството на културата Пловдив да бъде определен за Европейска столица на културата и аз поздравявам жителите на Пловдив, но София спечели много при подготовката на това състезание. За годините, през които се подготвяше за конкурса нашият град инвестира много, успя да изпълни главната цел на това състезание – да развие, при това по времето на най-тежката криза, културните и творчески индустрии. 80% от културните събития в страната се провеждат в София и това е реален ефект за града и за бизнеса, това са и работни места. Смятам, че развитието на културата е национална кауза и всички трябва да подкрепяме развитието й. София първа в страната, разработи и прие дългосрочна стратегия за култура и ние ще продължим да изпълняваме тази стратегия – нещо повече ще продължим да увеличаваме средствата за култура през следващите години, защото това е инвестиция в духовността и в гражданите.
– Готова ли е София за новата учебна година? Приключиха ли навреме всички ремонти?
– През това лято извършихме основни ремонти в 52 училища и детски градини, в 18 от сградите бяха извършени конструктивни укрепвания, а в 26 въведохме цялостни мерки за енергийна ефективност, част от средствата бяха осигурени от фонд “Козлодуй”. Това е е много важна инвестиция, защото чрез нея се намаляват чувствително разходите на училищата и детските градини и тези спестени средства отиват за образователни дейности, за децата, за учителите. Така че това е много важна наша политика. Заедно с това ремонтирахме и 83 училища и детски градини, за да отстраним щетите от градушката. Довършителните дейности в много училища и детски градини все още продължават. След 15 септември ще остане да се работи в 10 детски градини и 2 училища. Учебния процес трябва да бъде организиран, така че ремонтите да не му пречат. Само в 2 детски градини децата ще бъдат пренасочени, като там правим всичко възможно да притиснем изпълнителите да работят максимално бързо. Така че максимално бързо да отворят врати и тези 2 много големи и много привлекателни детски градини в район “Триадица”.
– Докъде стигна идеята семействата на децата, за които няма места в детските градини да получават финансови компенсации?
– Винаги съм казвала, пък и знам от родителите, че за тях е важно децата им да имат място в детските градини, затова и всички средства, които Общината може да си позволи да отдели,трябва да се инвестират в строителство и в разкриването на нови места. През последните години изградихме над 60 нови сгради и вече имаме близо 12 500 места. Така семействата на тези деца са получили възможност децата им да получат възпитание и образование. Над 120 млн. лв.. инвестирахме само в строителството на нови сгради, без да смятаме инвестициите в модернизацията на вече съществуващи, които също са близо толкова. От началото на годината пуснахме в експоатация 14 нови сгради, в момента изграждаме 9. Всеки лев, които Общината има трябва да се инвестира в увеличаването на местата в детските градини.
– Какви са най-важните проекти на София през новия програмен период 2014-2020 г.?
– Започнахме няколко важни програми, които ще продължим и през новия програмен период. Приоритетни за нас са програмите свързани с продължаване на изграждането на метрото, с модернизацията на градския транспорт. През следващата година предвиждаме старта на централната част от третия метродиаметър. През тази година подновихме тролейбусния парк. Доставихме 20 нови трамвая и 10 метровлака, вече са в движение и новите автобуси. Автобусите ще продължат да пристигат. Продължаваме и строежа на детските градини. Следващата година планираме около 9 или 10 нови сгради. Ще продължим проектите за реновиране на паркове и градини. Започнахме ремонта на парка при Националния дворец на културата, продължаваме ремонтите в “Борисовата градина”, Северния парк. За следващата година предвиждаме да започнем и ремонта на Западен парк. И разбира се продължаваме програмата за ремонт и реконструкция на ключови булеварди и улици на територията на града.
– Как върви изграждането на завода за боклук?
– Вече сме готови и са в експоатация две най-модерни компостиращи инсталации за биоотпадъци. Вече имаме разработени общо 2600 биоотпадъци и 7 хил и 300 тона зелени отпадъци. Компостът се използва за зелената система на града, но предстои да бъде предлаган и на пазара, и да генерира приходи. В момента строим Завода за механично-биологично третиране на отпадъци и това всъщност е втората фаза на проекта по ОП “Околна среда”. Въпреки че бяха спрени плащанията по оперативната програма, ние успяхме да гарантираме продължаването на строителството, така че работата по завода не е спирала. Изпълнителите са длъжни да завършат строителството през месец август следващата година. Основното усилие е да наваксат забавянето, което се получи при изкупните работи вследствие на обилните дъждове. В момента се обсъждат новите графици, така че по никакъв начин да не се забави този обект. Това ще бъде и края на изграждането на двете фази на Интегрирания проект на битовите отпадъци на София и тази тема ще слезе от дневен ред на столицата за десетилетия.
