Фирма „Пирин кам” прави втори опит да добива подземни богатства от находище „Водицата” край хаджидимовското село Ново Лески. Дружеството вече получи становище за допустимост от Басейнова дирекция-Благоевград. Инвестиционната програма предвижда концесионерът средногодишно да добива 20 000 кубически метра мрамори за производство на трошен камък. Срокът на концесията е 25 години, за това време трябва да се отработи площ от 50 декара. Не се предвижда да се използват взривни вещества зради близостта до населени места. Процесът на добив ще вкючва работа с багер и булдозер, ще се обособи площадка от около 5 дкара, на която ще се монтира мобилна трошачно-сортировъчна инсталация. На нея ще се съхранява готовата продукция и необходимата техника.
„Пирин кам” ООД получи концесията през юли 2014 г. с решение на МС. Малко по-късно дружеството успя да издейства и становище за допустимост от Басейнова дирекция и одобрение от РИОСВ, която прецени, че няма нужда от изготвяне на Оценка за въздействието върху околната среда. Към момента обаче тези решения са изгубили правно действие, тъй като в срок от 5 години от датата на издаването им не е започнато осъществяване на инвестиционното намерение. Сега компанията отново иска да издейства необходимите документи и разрешителни, за да започне добив на мрамор.
Намерението на „Пирин кам” разбунтува преди четири месеца жителите на община Хаджидимово. „Разбрахме за сегашното инвестиционно намерение. Проведохме общоселско събрание и излязохме със становище, което е категорично против добива на мрамор. Кариерата ще е само на 380 метра от някои къщи в селището, на 50 метра от насаждения с грозде и градински чай, близо до карстовия извор „Топлицата” и до сеизмична станция. Прах, шум – това ще съсипе природата. Вярваме, че след изготвянето на ОВОС ще спре цялата процедура. В противен случай сме готови на нови протести”, заяви кметът на село Ново Лески – Георги Ванкалов. През юли на няколко пъти жителите на селището протестираха и дори блокираха пътя към ГКПП-Илинден-Ексохи на границата с Гърция.
Причина за бунта им стана изненадващо решение на Върховния административен съд това лято, което разреши концесията. А през май миналата година магистратите отмениха решение на Министерски съвет за отдаване на концесия за добив на подземни богатства върху площ от близо 160 декара след двегодишна борба на местните хора да не позволят подобна дейност и да спасят природата. Тогава мотивът на съдиите бе, че не са спазени необходимите процедури.
снимка: hronika-bg.com
