Как технологиите променят градовете и как могат да улеснят гражданите, бизнеса и да гарантират сигурността на данните. Това обсъждаха в дискусия Smart Cities представители на МВР, Столична община и на бизнеса в рамките на Международната конференция „Изкуственият интелект и Аз“ (AI&I)“. Събитието в София Тех Парк е организирано от Списание „Икономика“, Economic.bg и Дигитална Национална Коалиция. На нея стана ясно, че голяма част от българските кметове имат виждане да развиват дигитално подопечните им общини и бързо се ориентират в новостите в технологиите.
"Основното предизвикателство е огромният обем информация. Трябва непрекъснато да развиваме киберсигурността. Имаме успешни сътрудничества между МВР и Столична община например за видеонаблюдението и трафика на хора. Дигиталната трансформация е непрекъснат процес", каза Милко Бернер, зам.-министър на вътрешните работи. Той допълни, че се въвеждат и системи за лицево разпознаване. По думите му най-важното е цялата информация да се анализира. Затова и МВР инвестира в аналитични алгоритми. Той похвали много модерната система за видеонаблюдение в Благоевград. Бернер бе категоричен, че е важно всички елементи да бъдат съвместими, затова през 2016 г. МВР и НСОРБ изработили единни критерии, по които сега се изграждат системите за видеонаблюдение и контрол на трафика. Той допълни, че системата на 112 ще претърпи сериозно развитие през следващите 3 г.
"София има по-добър технологичен бранд от Виена. Трябва да се стимулира бизнесът да предлага технологични решения за града, за да може да се внедрят тук, а след това да ги брандираме като Made in BG и да ги предлагаме в чужбина", каза Владимир Данаилов, изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции.
"Свидетели сме на проблеми, пред които е изправено човечеството. Анализи сочат, че след 20 г. 80% от населението ще живее в градовете. Това означава по-голям трафик, замърсяване и поставя въпроси за образованието и здравеопазването на населението. Единственият вариант да се решат проблемите, са новите технологии", заяви Никола Гечев, директор по корпоративни продажби във VIVACOM. Той уточни, че телекомите отговарят за преноса и съхранение на данни, както и за тяхната сигурност. "Всяка година VIVACOM инвестира 200 млн. лева в развитие на мрежата. Поставянето на сензори, датчици може да се случи, ако има мрежа. Изграждаме системи за видеонаблюдение както в градовете, така и на реки и за следене на горски пожари. Сред приоритетите ни е и дигитализацията на образованието", каза Никола Гечев.
Ивайло Цаков, мениджър бизнес развитие в Теоремус представи иновациите за по-добро управление на сметосъбирането и извозването в градовете с поставянето на датчици в контейнерите и камионите. "Пред общините стои въпросът ефективно ли се харчат парите за сметосъбиране. Освен това европейските регулации притискат общините за нова формула за изчисляване на такса смет – според реално генерирания от 1 човек отпадък, а не според големината на имота", каза той. Цаков допълни, че датчици в кофите мерят обема, температурата и са GPS. Поставят се сензори и в сметосъбиращите коли, които мерят теглото на боклука. Същата система чрез мобилно приложение ще препоръчва на граждадина да си изхвърли боклука в съседен контейнер, който в този момент е по-празен", обясни възможностите на технологиите той.
"Градовете търсят решения за със станции за качеството на въздуха. Тези станции могат да се използват много оптимално, защото дават данни за качеството на въздуха в един квартал, кой е замърсителя, както и какви мерки могат да се вземат. Ще има възможност за анализ и прогноза за 24 часа напред, така че при нужда общината например да пусне за следващия ден безплатен градски транспорт", обясни Мирослав Гечев, изпълнителен директор и съосновател на Develiot. Той допълни, че 400 000 души в ЕС умират всяка година заради лошото качество на въздуха. Гечев представи и системата за дистанционно отчитане на водомерите, която при покритие на по-голям район показва и къде има течове по ВиК мрежата.
"Пред градовете предизвикателството е как да събират и анализират данните, без значение дали са малка или голяма община. Много общини си купиха хардуер, сега трябва информацията от различните източници да се интегрира. Тези платформи могат да се надграждат и с малки стъпки постепенно нещата да се променят", обясни Елена Крумова, търговски директор, Syscom Engineering Модератор на АД.
