Клеман Вигле решава да измине пеш пътя от Тулуза до Кайро. На път за Египет французинът отседна за ден и в Кърджали. 25- годишният пътешественик тръгва от град Алби / близо до Тулуза/ преди 4 месеца. Идеята за няколкомесечното пътешествие се ражда постепенно. Желанието му е да опознае отблизо културата на Северна Африка, езика и живота на местните жители.
Професията на младия французин няма нищо общо с историята или лингвистиката. От 15 -годишна възраст изучава дърводелство. Продължава обучението си в една компания, благодарение на която не само навлиза сериозно в професията, но има възможност да пътува и бъде на различни места.
Крайната му цел е да отиде в Египет, да остане там две-три години и научи арабския език. „Искам да усетя настроенията на местните, да се „потопя” в бита им, но не от туристическите справочници, а от контактите и разговорите с обикновените хора.Затова реших да извървя целия път през Европа като се предвижвам бавно”, разказва Клеман. Смята, че това ще му помогне да се вгледа в някои детайли, че ще има повече възможности за сравнение.
Младият пътешественик тръгва от Алби в началото на април т. г., пътува само пеш. Преминал Италия, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия, България, предстои да прекоси Гърция, Турция и след Кипър да акостира в Египет.
Според Клеман навсякъде в балканските страни го посрещали по сходен начин „Има много общи неща, струваше ми се, че не преминавам през отделни държави, а че съм в бивша Югославия. Това пътуване е изпълнено с много житейски уроци. Балканците са любопитни и гостоприемни. Помагаха ми в трудни ситуации, проявяваха такава щедрост, която не съм срещал на друго място”, споделя още пътешественикът от страната на Молиер.
„В първия момент като ме виждаха такъв брадясал тип, естествено, се стъписваха и плашеха, но след това се опускаха и помагаха”, разказва младежът. В България навсякъде е приет топло.
„Бях е в София, там ми зашиха панталона, залепили ми подметката на едната обувка. Изкачих Мусала, впечатлен съм от красивите пейзажи на Рила”, допълва французинът.
По думите му усещането в Родопите е по -различно. Бил в Смолян, после в Ардино, Кърджали и Крумовград. Спомня си за срещите с много сърдечни планинци. Една възрастна жена му набрала вкусни ягоди от градината си, семейство в Кърджали отворило вратите на дома си за него.
Клеман казва, че не е имал проблем с настаняването в България. „Тръгвайки от Франция не знаех много за българите, но след тези 15- на дни мога да кажа, че имам голямо доверие в тях, мога да разчитам, харесвам отзичивостта им”, не крие приятната си изненада той.
В момента му е трудно да каже кой е най – яркият спомен. „Сложен въпрос, ще ми трябва време да осмисля нещата, хареса ми много Мусала, ще запомня гостоприемството на българите”, обяснява Клеман. Казва, че вече е научил няколко български думи, това са „Добър ден !” и „Благодаря
Клеман Вигле иска да извърви разстоянието до Кайро с минимални средства. Затова пътува само пеш. Молбата му е да пренощува безплатно, доволен е, когато му предложат подслон и храна. На ден изминава обикновено по 35 км, по изключение само веднъж имал по – дълъг преход от 65 км.
Впечатленията от пътешествието през Европа и престоя в Египет най- вероятно ще станат основа на филм или книга, които Клеман ще подготви. Но все още не е мислил сериозно за това. Обяснява, че като всички французи и той е шокиран от нападението срещу редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо” в Париж в началото на тази година.
„Надявам се след тези атентати французите да могат по-добре да разберат арабската култура и културата на мюсюлманите, искам нещата да вървят към разбирателство, а не към разделение и противопоставяне. Надявам се французите да не живеят в страх, което би било лошо и за едните, и за другите”, споделя Клеман. След престоя в Египет младият Вигле смята да продължи с пътешествието. Обмисля да предприеме пътуване на север от Сахара и на запад от Нил. Желанието му е да прекоси страните от Магреба -Тунис, Марко и Алжир, откъдето е най – голямата част от емиграцията във Франция.
