Единственият български футболист, който е носил капитанската лента на баварския колос „Байерн” (Мюнхен) е перничанинът Михаил Лозанов. Таранът на столичния “Левски” е бил централен нападател на “Байерн” в периода от 1937 г. до 1939 г. По това време Германия се управлява от диктатора Адолф Хитлер и е цяло чудо чужденец да бъде избран за капитан на баварците.
“Много пъти са ме питали как така чужденец е бил избран за капитан на най-силния германски отбор по времето, когато на власт е Адолф Хитлер – разказва Магда, дъщерята на Михаил Лозанов. – Истината, е че баща ми никога не е имал проблеми с властите в Германия. Избрали са го за водач на отбора, защото са оценили качествата му на футболист.”
“Хайде, стягайте се! На тия ли ще се дадем!”
В семейството на Лозанов от поколение на поколение се предава историята за един мач срещу Турция, игран през 1932 г. Преди това нашият отбор е станал балкански шампион в Белград, но турците не участват на турнира. България трябва да победи и този отбор, за да докаже на всички, че е най-силна на Балканите. С тази цел се урежда приятелски мач в Истанбул. Нашите са сковани от напрежение и играта им не върви. Съперникът повежда в резултата с 2:1, а балканските шампиони изглеждат разколебани. Тогава се случва нещо неочаквано. Преди изпълнение на център нападателят Михаил Лозанов събира съотборниците около себе си и изкрещява: “Хайде, стягайте се! На тия ли ще се дадем!”, след което запява “Шуми Марица”. България се вадига на щурм и печели мача с 3:2 пред онемелите турски трибуни.
Хем танк, хем мил
В тази 1939 г. Михаил Лозанов получава прозвището си Танка. Години по-късно прочутият защитник и дългогодишен президент на Спартак(Москва) А. Старостин пише в мемоарите си за гостуването на московчани в София през 1940 г.: “Българскта спортна преса наричаше своя център-нападател “нашият мил танк”. Как така? Хем танк, хем мил! Но по време на мача се убедихме, че Лозанов наистина е “танк”. Всеки двубой с него бе истинско изпитание. До края на мача той не спря да тормози нашата защита, въпреки негативния за българите резултат”.
Мишо Лозанов е в основата на завоюването на първата и дългоочаквана титла “държавен първенец” през 1933 г., когато отбелязва 16 гола. Допринася много и за втората през 1937 г., когато заедно с Капуй се включва в мачовете от финалната фаза.
