Цифровите технологии могат съществено да допринесат за подобряване на земеделските практики и развитието на пчеларството – от изкуствения интелект, прецизното земеделие в частност, до приложения, които засягат наблюдението и анализа на данни. Как по най-добрия начин да отговорим на предизвикателствата, свързани с опазването на пчелите, загубата на местообитания, употребата на пестициди, климатичните промени, качеството на храните, и каква е подкрепата на Европейската комисия обсъждахме днес в рамките на Световния симпозиум по мановия мед в Царево. Това каза българският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел.
„ЕК публикува на 1 юни първата координирана инициатива на общоевропейско ниво за опрашителите. Тя включва действия в три приоритетни области: подобряване на знанието за намаляването на пчелите, причините за него и последствията от това; повишаване на информираността; иницииране на по-широк обществен дебат и насърчаване на обмяна на информация. Важна е и ролята на споразумението за партньорство, чието начало поставихме на Европейската седмица на пчелите и опрашването през 2017 г., която председателствах. Цифровите технологии са ключови в това усилие”, посочи Габриел.
„Има възможности за финансова подкрепа по настоящата програма Хоризонт 2020 и ще има още повече в бъдеще по програма Хоризонт Европа и новата програма Цифрова Европа, за да се помогне с напредъка при наблюдението и обработката на данни. Съществува и възможността да се създадат специфични хъбове за цифрови иновации на място и да се тестват нови технологии или по-безопасни за пчелите препарати. Цифровизирането на земеделските дейности би имало положително отражение”, посочи Габриел.
Според нея водещ елемент остава и подобряване на комуникацията и синергията между работата на пчеларите и земеделците като две страни в една и съща цел – прецизно земеделие, развивано в здравословни екосистеми, където пчелите са защитени.
„Добра новина е, че предложението на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика за периода 2021-2027 г. включва нивото на европейска подкрепа за националните програми по пчеларство да бъде увеличена от 36 милиона евро на година до 60 милиона евро”, каза Габриел.
По време на дискусията Габриел привлече вниманието върху цифровите платформи като техническо решение, което свързва различните общности и им дава възможност да обменят най-добри практики.
„Вече съществуват няколко платформи (като мрежата LEADER), особено в сферата на изследванията и иновациите. Ключовата дума е диалог, който да превръща думите в действия. Нужно е осъзнаване, че връзката земеделци-пчелари, с ангажимента на вземащите решения, с помощта на новите технологии, е работещата формула за опазването на пчелите и развитието на пчеларството като важен сектор на селското стопанство”, каза Габриел.
