3,2 млн. българи вярват в Бог. Това стана ясно от изследване на Галъп преди Възкресение Христово. От изследването става ясно, че близо 4,6 милиона пълнолетни българи (от около 5,5 милиона пълнолетни българи у нас) се определят като източноправославни, а 500 хиляди – като мюсюлмани. Близо 3,2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2,8 милиона се самоопределят като истински религиозни.
Оказва се, че принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи у нас – България е малко под средните нива на религиозност в света.
2,2 милиона у нас пък имат доверие в Църквата. На фона на 4,6 милиона заявени източноправославни християни, тези 2,2 милиона показват, че вярата не върви задължително и с доверие в институцията. В последните години обаче доверието в Църквата у нас укрепна и е всъщност високо на фона на всички останали институции – макар и с колебания.
Данните са от националнопредставителното изследване Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“, което вече 26 години всеки месец изследва основни индикатори в българското общество (последната вълна е проведена между 9 и 16 март март сред 772-ма пълнолетни българи), както и от редовното глобално изследване на водещата Световна асоциация „Галъп интернешънъл“. Изследванията са независими от външно финансиране.
83% от пълнолетните българи определят себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4,6 милиона души. Мюсюлманите са 9% или около 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души. Останалите представляват други изповедания или не могат да отговорят.
Като истински религиозни хора обаче у нас се определят само половината от пълнолетните българи – изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в партньорство с УИН още преди година и половина показа, че в България 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на около 2,8 милиона души.
По света 62% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.
58% твърдят у нас, че вярват в Бог, а това са близо 3.2 милиона души. По света пък те са 71%.
Всичко това поставя България под средните нива на религиозност в глобален мащаб, макар и без крайности.
Изводът е, че самоидентификацията „източноправославен“ не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност. Вярата в Бога пък остава по-скоро лична, отколкото институционализирана – ако се съди по общественото отношение към Църквата.
Църквата у нас се ползва с високо доверие на фона на повечето институции, макар че и недоверието не е малко (41% сега заявяват доверие, а 36% – недоверие). Години наред доверието остава на нива над 40%, достигащи и до над 50% и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас. Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това очевидно влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на Църквата.
Винаги когато става дума за доверието в Църквата у нас, разбира се, следва да се отчита, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява – включително и в нашето общество. Не бива да се пропуска и влиянието на режима преди 1989 г., който минимизира обществените функции на Църквата.
Изследване на „Галъп интернешънъл“ през 2013 г., например, показва, че хората свързват Църквата с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и луксозен живот на духовници, липса на достатъчно близка до ежедневието на хората дейност, намаляване на ролята на религията в съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност, дейността на секти, ролята на атеистичното управление в близкото минало, липсата на добре подготвени духовници, липсата на достатъчно уважение към църквата от страна на хората и др.
