Генерал Атанас Атанасов е роден в село Батин на 17 май, 1959 г. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“, след което е съдия в Русе (1987-1988) и прокурор в Разград (1989-1992). През 1992-1995 година оглавява районната дирекция на Министерството на вътрешните работи (МВР) в Разград, а след това работи като адвокат. През 1997 година Атанасов става за кратко секретар на МВР, а малко след това оглавява Национална служба „Сигурност“. На този пост се замесва по-активно с политическия живот, като на 10 декември 1999 година предоставя на министър-председателя Иван Костов списък с 226 имена от доклад за корупция. Впоследствие са уволнени десет министри, сред които Богомил Бонев, Марио Тагарински и Александър Божков. След избора за президент на Георги Първанов през 2001 година Атанас Атанасов напуска Национална служба „Сигурност“ и се отдава на обществена дейност. Става член на Клуб „Диалог“, на базата на който през 2004 година е създадена партията Демократи за силна България.
Към днешна дата, Атанас Атанасов е председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
– Г-н Атанасов, напоследък се обсъждат редици мерки за справяне с конвенционалната престъпност в малките населени места. Според вас, как ще бъдат постигнати най-добри резултати?
– Най-напред е необходимо постоянно полицейско присъствие. Неслучайно в предизборната програма на Реформаторския блок бе упоменато, че трябва да има полицейски патрул във всяко населено място. За осигуряване на обществения ред в малките селища, а и не само там, на първо място е необходимо полицейско присъствие.
– Кой е най-сериозният проблем в системата на МВР днес?
– Има спешна нужда от промяна в отношението, вътре във ведомството, към униформените полицаи. Също така трябва да се подобри начинът, по който обществото гледа на тях. Защото хората се срещат с униформения полицай и разчитат на него. Те не са наясно с вътрешните преразпределения във ведомството и често са в недоумение, кой, кога и какви функции има. Така че издигането на статуса на униформените полицаи трябва да е сериозна задача за ръководството на МВР на всички нива. Според мен, е налице едно неглижиране и несправедливо отношение към униформените полицаи.
– Как може да се промени това?
– Този процес е двустранен. Разбира се, че самите полицаи трябва да бъдат поощрявани финансово и административно, когато постигат добри резултати. Но за да бъдат мотивирани, на тях не трябва да се гледа като второ качество служители. Има наслоено през годините впечатление в системата на МВР, че оперативните служби ( т.н. цивилни и оперативни работници), са важните; те са тези, които вършат важната работа, а униформените едва ли не са обслужващ персонал. Отношението трябва да бъде точно обратното.
Така, че от една страна трябва да се работи за подобряването на авторитета на униформената полиция, за да може обществото да има голямо доверие към нея. Защото най-важното обстоятелство за постигане на каквито и да е резултати, е надеждната и своевременната информация за протичащите процеси в различни среди.
– Това навярно ще помогне и при справянето с ромската престъпност?
– Да, естествено. Ако в ромските гета нямаш навременна информация какво се случва, кои са тарторите, с какво се занимават и като цяло какви процеси протичат, не можеш да вземеш адекватни мерки. А такъв тип информационни канали могат да бъдат изградени безброй. Първо-през държавните и общинските структури, които имат отношение към тези звена. Тоест полицията трябва да ползва тези канали и да е в ежедневна комуникация с ромските лидери. В момента в гетата почти липсва полицейско присъствие. Това е така, защото полицаите, нямат самочувствието да отидат там и да осъществяват тези комуникации.
– Какви други промени могат да се наложат във ведомството?
– Трябва да се обсъди възможността за преструктуриране. Защо да не се предаде част от ресурса на оперативните служби към униформената полиция, за да може по-голямата численост да даде възможност за по-сериозна наситеност, там където има нужда от това.
– Възможно ли е във всяко населено място да има полицай?
– През 30-те години на миналия век в България, съставът на Министерството на вътрешните работи и здравето е бил около 25 хил. души и във всяко населено място е имало стражар. Днес за съжаление, младши районните инспектори, т.е. редовите полицаи, които отговарят за малките населени места, отговарят за 4-5. Представете си, когато инспекторът се събуди в понеделник и има 2-3 произшествия, къде първо трябва да отиде, при условие, че няма и осигурен транспорт?
Днес безспорно е необходимо този щат да се увеличи, както и служителите да са мобилни, за да имат бърза и добра комуникация. Да, разбира се, че това изисква средства, но когато се използват целесъобразно, цената си струва.
– Прекалено ниското наказание за посегателство над полицай не е ли една от причините за ниския му авторитет?
– Категорично такъв проблем няма. В наказателното право има един основен принцип на така наречената неотвратимост на наказанието. Тоест, смисълът не е в това наказанието да е тежко, а е важно, този който го е извършил да бъде наказан. Ние имаме много голям проблем с широк кръг от ненаказани лица, което на практика мотивира същите тези да продължават да извършват и други престъпления. Тоест, включително и за посегателства срещу полицаи, ако всяко едно от тях бъде своевременно наказано ще има превенция и респект. Лошото е, че не се случва, защото тук имаме много сериозен проблем с цялостния наказателен процес. Генералният проблем на днешната българска държава се състои в това, че законът не се прилага еднакво спрямо всички. Това го знаем, всеки български гражданин го усеща.
– Няма ли тези проблеми да са в миналото, ако реформата в съдебната власт бъде проведена?
– Тук не можем да очакваме скоростни резултати, защото това е дълъг процес. Освен промяна в конституцията и след това в законодателството, се изисква промяна на манталитетно ниво и на обществото, и на магистратите. Това е дълга и тежка задача, но има неща, които законово могат да бъдат променени. Лошото е, че сега действащият наказателно-процесуален кодекс, който беше приет по време на 40-тото Народно събрание, обърна нещата. Аз тогава бях против, но никой не взе под внимание позицията ми.
– Бихте ли разяснили?
– Има две основни фази на наказателния процес – досъдебно производство и съдебна фаза. За съжаление, по сега действащия наказателно-процесуален кодекс досъдебната фаза се нарича подготвителна. И тя не е състезателна, там участието на защитата не е толкова равностойно. Приема се, че прокурорът е господар на досъдебното производство и той решава кое влиза и не влиза в делото. Това дава възможност в много случаи, по различни причини, досъдебното производство под ръководството на прокуратурата да решава по това или онова дело, че приведените доказателства са достатъчни. Така, делото влиза в съдебна фаза, започват цялото доказване отначало. И затова се влачи този процес с много години. По стария наказателно-процесуален кодекс, който беше от соц време, но беше променян през 90-те години и в досъдебната, и в съдебната фаза, страните имаха еднакви права и още в досъдебната фаза се изчистваха голяма част от спорните въпроси. Така делото влизаше готово в съдебна фаза и много бързо можеше да се приключи, а сега съдебният процес се превръща в цялостно разследване.
Аз съм искал като защита на предварително производство да бъде разпитан някой като свидетел, да бъде иззет един кой си документ. Прокурорът написал с два реда, че това не е относимо и когато влезе в съдебна фаза, съдията знае, че за да може да има всестранно, пълно и обективно разследване, трябва да приеме исканията на защитата и всичко започва отначало. Това е сбъркан модел, за ремонта на който обаче се изискват много усилия и не съм убеден, че това може да се случи за кратко време.
Виждате каква неистова съпротива има срещу съдебната реформа, защото днешното съдебно статукво обслужва олигархията и тя със своя финансов ресурс ще противодейства с пълни сили за недопускане на съдебната реформа. Но ние ще се борим докрай! Надяваме се, че проектът за изменение на конституцията ще получи необходимата подкрепа, за да можем да продължим по-нататък.
