Г-н Андонов, в цялата държава се строят пътища. Вие какво построихте за три години и половина в района си?
По отношение на инфраструктурата, за тези три години и половина, се направиха доста инвестиции, както в републиканската пътна мрежа, така и в общинската. Има две главни артерии в нашия регион. Едната е по поречието на река Места – пътят Гоце Делчев, Разлог, Юндола. Той ще е готов догодина, до края на мандата ще бъде реализиран. Другата важна артерия по поречието на река Струма, – ЛОТ 4 на магистрала „Струма”, който е при Сандански ще бъде готов до следващата година. Следващият етап, от Струмяни през Кресненското дефиле, ще се реализира през следващия програмен период. До няколко дни ще стартира и ЛОТ2, който е от Дупница до Благоевград. Това ще даде добра перспектива на Благоевградска област. Но ние работим не само по пътищата, а и по ВиК сектора. Организирахме един голям проект в община Сатовча с водоснабдяването на две големи села. В Гоце Делчев нямаме грижи с водата, но в община Гърмен, на две-три места има проблеми през лятото. Смятам, обаче че, за нас е успех това, че като цяло, изграждаме обектите със средства от еврофондовете.
Какво правите за развитието на туризма?
Магистрала „Струма” е един от големите проекти, които ще окажат голямо въздействие върху региона. Тя ще спомогне за развитието на туризма, а той е един от основните двигатели на икономиката при нас. Туризмът е базиран основно в Банско, Разлог и Добринище. Смятам, че когато е готова магистралата, ще можем да развием и друг тип икономика и това ще се отрази още по-благоприятно на областта.
Какво се случва ски зоната в Банско, тъй като миналата година имаше съмнения по концесията на пистите?
Днес (б.р.. вчера) говорих с кмета на Банско Георги Икономов. В момента стартира една подписка, която е по общественото обсъждане на пистите. Догодина трябва да е готов новият Териториално устройствен план на парк Пирин. Това ще е най-тежката процедура, но преструктурирането на националния парк, ще даде възможност за увеличаване на ски зоните, както в Банско, така и в Разлог. Идеята на инвеститорите е, да увеличат ски зоната в Банско, но това категорично няма да е за сметка на националния парк. Всичко, което се предвижда като проекти, ще е на базата на общия устройствен план, който се приема за десетгодишен период.
Вие подкрепяте ли увеличаването на пистите в Пирин?
Ние сме много „за” да се увеличат ски зоните. Има проект и за местността Кулиното, над Разлог. Там пистите ще са 120 км. Основната инвестиция по съоръжения и изграждане на писти е над 450 млн.евро, а съпътстващите инвестиции като инфраструктура, хотелски части, развитие на СПА и голф туризма е от порядъка на 3 милиарда лева. Той ще е от белгийски тип. На това място има една част, която е в НАТУРА, но тя няма да се засяга по никакъв начин.
Кой ще инвестира в този проект и как ще изглежда бъдещият курорт над Разлог?
Инвестицията ще е подобна на тази в Банско. Принципно обаче в този проект ще има един изнесен в планината курорт, извън населени места. Това ще даде възможност за развитие на ски туризма. В момента в Банско има 70 км писти, но част от тях са ски пътища, които не са атрактивни за скиорите. Като го сравним с големите планински курорти в Европа, Банско е малък курорт. Ски туристите искат, да са една седмица вътре в планината и като карат да сменят, колкото се може повече писти. В един от средно големите курорти в Алпите, пистите са от 100-120 км. Това означава, че нашите курорти са неконкурентни.
Не се ли притеснявате, че еколозите може отново да предизвикат масови протести?
Искам да се обърна към еколозите, като се опитам да се мотивирам. През 90-те години, когато ски туризмът не беше толкова развит в нашата област, конкретно в Банско, спомнете си колко пожари имаше. Контрабандата на дървен материал беше масова, на гората бяха нанесени огромни поражения. А и безработицата беше сериозна. Това че хората нямаха препитание, беше голям проблем за региона. Разликата оттогава и сега се забелязва с просто око. Когато през 2003 г. стартираха големите ски проекти в Банско, те дадоха хляб на хората. Местните хора пазят гората си, умеят да я ценят. Не могат да ме убедят еколозите, че развитието на туризма би навредило на природата. Смятам, че с по-добра комуникация между различните кметове и различните общини, защото трябва да гледаме на Благоевградска област като на една цяла територия, имаме много добри перспективи.
Как се справят финансова общините в района, за който отговаряте като депутат?
Общината в Благоевград е много добре финансово. Онзи ден се срещнах с кмета Атанас Камбитов и той ми каза, че завършват годината с 6,5 млн.лева печалба. Банско също има около 3,5 млн.лева остатък. И Разлог има пари в хазната. Това показва, че общините в нашия регион се управляват добре. Има и няколко общини, в които местната власт е по-слаба. Гърмен, Сатовча са малко по-зле. Но например, Гоце Делчев, откъм собствени приходи, не е много добре, но пък е отличник в усвояването на евросредства. Гоце Делчев и Банско са двете общини с най-много европроекти.
Е, никакви ли проблеми ли няма в Благоевградска област?
Проблем в региона е това, че има малко работа за мъжете. На територията на областта работят много шивашки цехове и други малки предприятия, но в тях са ангажирани основно жените. Хубавото на региона е, че все още има квалифицирана работна ръка. Когато разполагаме с една добра комуникация, това ще даде възможност на бизнеса да реализира проекти, които пък биха допринесли много и за повишаване на стандарта на живот в нашия край.
А как ще решавате проблема с тютюнопроизводителите? И те непрекъснато протестират.
Въпросът с тютюна от години се използва за правене на много политика, което пък не решава проблема. Ние решихме да действаме целенасочено в една посока. Нашата цел е, да се изведе тютюнопроизводството на пазарен принцип. Политиката ни е, да субсидираме производството за един референтен период, без да финансираме или да подпомагаме прякото производство на тютюна. Така производството започва да стъпва на приципите на пазарната икономика. А не, както е било преди, държавата да се намесва, да определя количествата, като пряко ги субсидира. Смятам, че резултатите са вече налице. През 2009 г. цената на суровината беше 3,50-4 лева, а сега вече килограм струва 6 до 10 левеа. Субсидията ни за референтния период е 2-2,50 лева. Предишният модел, в който малък брой държавни фирми, подсигурени със закон, изкупуват тютюна и чрез субсидията, която държавата отпуска задължават производителите да продават на определени цени. В крайна сметка, се е стигнало до това, че производителите не са се стремили да вдигат качеството, защото така или иначе им изкупуват тютюна на определена цена. От друга страна, хората са се опитвали са да правят по-голям обем и това пък изкривява пазара.
Възможно ли е местните хора да заменят тютюна с друга култура?
Много пъти съм го казвал и сега пак ще го повторя, за тези хора, няма друг поминък освен тютюна. Кой, каквото и да говори, алтернатива няма. В този край площите са малки, а и почвата не става за нищо друго, освен за отглеждане на тютюн. Това, което наблюдаваме като ситуация е, че Европа „изпушва” 25% от световното тютюнопушене. Дори на Стария континент да забранят изцяло тютюнопушенето, остават едни 75% в света. Нашият ориенталски тютюн е много качествен и се котира високо на чуждия пазар, а 95% от производството у нас се изнася.
Как си общувате с кметовете, които не са от ГЕРБ?
Общувам с абсолютно с всички. Ще дам пример с Гоце Делчев. Аз съм родом оттам. Бях кандидат за кмет, но загубих с по-малко от един процент. Сегашният кмет е от БСП, но това не ми пречи да работя с него, защото общината не е нито на ГЕРБ, нито на БСП. Трябва да направим така, че кметствата да се развиват. Имаме над 21 млн.лева по европроекти. Това не са договорени, а усвоени, платени средства. Предстои да даговорим проекти за над 55 млн.лева. Това е пример, че ние в ГЕРБ не делим кметовете. Спазвайки си личните си принципи, трябва да гледаме мащабно на решаване на проблемите.
Г-н Андонов, в цялата държава се строят пътища. Вие какво построихте за три години и половина в района си?
По отношение на инфраструктурата, за тези три години и половина, се направиха доста инвестиции, както в републиканската пътна мрежа, така и в общинската. Има две главни артерии в нашия регион. Едната е по поречието на река Места – пътят Гоце Делчев, Разлог, Юндола. Той ще е готов догодина, до края на мандата ще бъде реализиран. Другата важна артерия по поречието на река Струма, – ЛОТ 4 на магистрала „Струма”, който е при Сандански ще бъде готов до следващата година. Следващият етап, от Струмяни през Кресненското дефиле, ще се реализира през следващия програмен период. До няколко дни ще стартира и ЛОТ2, който е от Дупница до Благоевград. Това ще даде добра перспектива на Благоевградска област. Но ние работим не само по пътищата, а и по ВиК сектора. Организирахме един голям проект в община Сатовча с водоснабдяването на две големи села. В Гоце Делчев нямаме грижи с водата, но в община Гърмен, на две-три места има проблеми през лятото. Смятам, обаче че, за нас е успех това, че като цяло, изграждаме обектите със средства от еврофондовете.
Какво правите за развитието на туризма?
Магистрала „Струма” е един от големите проекти, които ще окажат голямо въздействие върху региона. Тя ще спомогне за развитието на туризма, а той е един от основните двигатели на икономиката при нас. Туризмът е базиран основно в Банско, Разлог и Добринище. Смятам, че когато е готова магистралата, ще можем да развием и друг тип икономика и това ще се отрази още по-благоприятно на областта.
Какво се случва ски зоната в Банско, тъй като миналата година имаше съмнения по концесията на пистите?
Днес (б.р.. вчера) говорих с кмета на Банско Георги Икономов. В момента стартира една подписка, която е по общественото обсъждане на пистите. Догодина трябва да е готов новият Териториално устройствен план на парк Пирин. Това ще е най-тежката процедура, но преструктурирането на националния парк, ще даде възможност за увеличаване на ски зоните, както в Банско, така и в Разлог. Идеята на инвеститорите е, да увеличат ски зоната в Банско, но това категорично няма да е за сметка на националния парк. Всичко, което се предвижда като проекти, ще е на базата на общия устройствен план, който се приема за десетгодишен период.
Вие подкрепяте ли увеличаването на пистите в Пирин?
Ние сме много „за” да се увеличат ски зоните. Има проект и за местността Кулиното, над Разлог. Там пистите ще са 120 км. Основната инвестиция по съоръжения и изграждане на писти е над 450 млн.евро, а съпътстващите инвестиции като инфраструктура, хотелски части, развитие на СПА и голф туризма е от порядъка на 3 милиарда лева. Той ще е от белгийски тип. На това място има една част, която е в НАТУРА, но тя няма да се засяга по никакъв начин.
Кой ще инвестира в този проект и как ще изглежда бъдещият курорт над Разлог?
Инвестицията ще е подобна на тази в Банско. Принципно обаче в този проект ще има един изнесен в планината курорт, извън населени места. Това ще даде възможност за развитие на ски туризма. В момента в Банско има 70 км писти, но част от тях са ски пътища, които не са атрактивни за скиорите. Като го сравним с големите планински курорти в Европа, Банско е малък курорт. Ски туристите искат, да са една седмица вътре в планината и като карат да сменят, колкото се може повече писти. В един от средно големите курорти в Алпите, пистите са от 100-120 км. Това означава, че нашите курорти са неконкурентни.
Не се ли притеснявате, че еколозите може отново да предизвикат масови протести?
Искам да се обърна към еколозите, като се опитам да се мотивирам. През 90-те години, когато ски туризмът не беше толкова развит в нашата област, конкретно в Банско, спомнете си колко пожари имаше. Контрабандата на дървен материал беше масова, на гората бяха нанесени огромни поражения. А и безработицата беше сериозна. Това че хората нямаха препитание, беше голям проблем за региона. Разликата оттогава и сега се забелязва с просто око. Когато през 2003 г. стартираха големите ски проекти в Банско, те дадоха хляб на хората. Местните хора пазят гората си, умеят да я ценят. Не могат да ме убедят еколозите, че развитието на туризма би навредило на природата. Смятам, че с по-добра комуникация между различните кметове и различните общини, защото трябва да гледаме на Благоевградска област като на една цяла територия, имаме много добри перспективи.
Как се справят финансова общините в района, за който отговаряте като депутат?
Общината в Благоевград е много добре финансово. Онзи ден се срещнах с кмета Атанас Камбитов и той ми каза, че завършват годината с 6,5 млн.лева печалба. Банско също има около 3,5 млн.лева остатък. И Разлог има пари в хазната. Това показва, че общините в нашия регион се управляват добре. Има и няколко общини, в които местната власт е по-слаба. Гърмен, Сатовча са малко по-зле. Но например, Гоце Делчев, откъм собствени приходи, не е много добре, но пък е отличник в усвояването на евросредства. Гоце Делчев и Банско са двете общини с най-много европроекти.
Е, никакви ли проблеми ли няма в Благоевградска област?
Проблем в региона е това, че има малко работа за мъжете. На територията на областта работят много шивашки цехове и други малки предприятия, но в тях са ангажирани основно жените. Хубавото на региона е, че все още има квалифицирана работна ръка. Когато разполагаме с една добра комуникация, това ще даде възможност на бизнеса да реализира проекти, които пък биха допринесли много и за повишаване на стандарта на живот в нашия край.
А как ще решавате проблема с тютюнопроизводителите? И те непрекъснато протестират.
Въпросът с тютюна от години се използва за правене на много политика, което пък не решава проблема. Ние решихме да действаме целенасочено в една посока. Нашата цел е, да се изведе тютюнопроизводството на пазарен принцип. Политиката ни е, да субсидираме производството за един референтен период, без да финансираме или да подпомагаме прякото производство на тютюна. Така производството започва да стъпва на приципите на пазарната икономика. А не, както е било преди, държавата да се намесва, да определя количествата, като пряко ги субсидира. Смятам, че резултатите са вече налице. През 2009 г. цената на суровината беше 3,50-4 лева, а сега вече килограм струва 6 до 10 левеа. Субсидията ни за референтния период е 2-2,50 лева. Предишният модел, в който малък брой държавни фирми, подсигурени със закон, изкупуват тютюна и чрез субсидията, която държавата отпуска задължават производителите да продават на определени цени. В крайна сметка, се е стигнало до това, че производителите не са се стремили да вдигат качеството, защото така или иначе им изкупуват тютюна на определена цена. От друга страна, хората са се опитвали са да правят по-голям обем и това пък изкривява пазара.
Възможно ли е местните хора да заменят тютюна с друга култура?
Много пъти съм го казвал и сега пак ще го повторя, за тези хора, няма друг поминък освен тютюна. Кой, каквото и да говори, алтернатива няма. В този край площите са малки, а и почвата не става за нищо друго, освен за отглеждане на тютюн. Това, което наблюдаваме като ситуация е, че Европа „изпушва” 25% от световното тютюнопушене. Дори на Стария континент да забранят изцяло тютюнопушенето, остават едни 75% в света. Нашият ориенталски тютюн е много качествен и се котира високо на чуждия пазар, а 95% от производството у нас се изнася.
Как си общувате с кметовете, които не са от ГЕРБ?
Общувам с абсолютно с всички. Ще дам пример с Гоце Делчев. Аз съм родом оттам. Бях кандидат за кмет, но загубих с по-малко от един процент. Сегашният кмет е от БСП, но това не ми пречи да работя с него, защото общината не е нито на ГЕРБ, нито на БСП. Трябва да направим така, че кметствата да се развиват. Имаме над 21 млн.лева по европроекти. Това не са договорени, а усвоени, платени средства. Предстои да даговорим проекти за над 55 млн.лева. Това е пример, че ние в ГЕРБ не делим кметовете. Спазвайки си личните си принципи, трябва да гледаме мащабно на решаване на проблемите.
