ГЕРБ има седем дни срок, в който трябва да внесе мотивите си за касиране на парламентарните избори. По закон седмицата се брои от деня, в който ЦИК е изнесла окончателните резултати от вота.
Принципно, казусът се гледа на две дела. След като се заведе жалбата за касиране на изборите се гледа дело по допустимост, в което се преценява, дали има основание Конституционният съд да се занимава с този въпрос. Срокът за насрочване на второто дело, което е по същество, е осем дни.
Така, половин месец е максималното време, през което процедурата би могла да се задвижи. Проблем за бързото решаване обаче е, че за произнасянето на конституционните съдии няма определен срок. Тоест, те могат да решават толкова дълго, колкото пожелаят.
Решението зависи най-вече от мотивите, коментираха юристи. Ако политическата сила оспорва резултатите и трябва да се броят бюлетини, това може да отнеме много време. При положение, че за мотив се внася нарушаването на правилата в деня за размисъл, Конституционният съд би могъл да си каже решението и за много по-кратък срок.
Ако конституционните съдии обявят изборите за незаконни, новият вот трябва да се проведе не по-късно от два месеца след решението им.
В закона е записано също, че жалбата за касиране на изборите, не спира изпълнението на решението на ЦИК за крайните резултати от вота за Народно събрание. Тъй като пак по закон, президентът има месец срок да събере новия парламент, може да се наложи депутатите на ГЕРБ да седнат на банките и да открият парламентарния сезон, като междувременно изчакват, дали Коституционния съд ще касира вота от 12 май.
