На 6 май отблезяваме Гергьовден – Деня на Свети Георги Победоносец. Обявен е за национален празник в България, ден на храбростта и българската армия.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Официално е учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
До голяма степен Гергьовден произлиза от легендата за Св. Георги, в която той се преборва със страшен змей, заплашващ жителите на малко градче. В замяна на собствения си живот гражданите давали своите дъщери на чудовището. Тази година бил редът на царската дъщеря. Светецът убедил царят и неговия народ да се покръстят и приемат Христа. Единственото условие било Георги да докаже силата на своя Бог и да победи змея. Така и станало. Когато ужасното същество се появило, с един замах посякъл главата му. За този свой подвиг той се сдобил с прозвището “Победоносец”, като доказал победата на доброто над злото.
Свети Георги е покровител на войниците. Живял по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.), още юноша постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ.
Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра, светецът понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му.
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра починала. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
Свети Георги е един от малкото светци, почитан както от християни, така и от мюсюлмани.
Това е един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела!
Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне – курбан. Посветено в жертва на Бог, агнето и неговата колитба се свързва с езическите ритуали, дошли от Славянската и прабългарска религия.
