Героизъм и трагизъм в Априлската епопея: Кочо Честименски

57786714 869b 9aca

Благодарение на Иван Вазов Кочо Чистеменски възкръсва в историческата памет на народа ни. След ужасите по време на Априлското въстание през 1876 г. няколко години името му стои в забвение, докато най-накрая Вазов не му посвещава едно от стихотворенията си в “Епопея на забравените”. Одата „Кочо” е публикувана за пръв път през 1884 година. Едва след тази година героизмът на Чистеменски е оценен подобаващо и той става един от символите на Априлското въстание. 

Ражда се в бедно семейство в пазарджишкото село Динката през 1840 г. Още като малък обаче се премества да живее в Пазарджик, където чиракува при майстори обущари. Заради липса на пари не посещава дори ден училище. Това обаче само го амбицира и той години наред се самообразова. Научава се абсолютно сам да чете и пише. През 1875 г. се включва в подготовката на Старозагорското въстание и превръща дюкяна си в средище за тайни срещи на местните революционни дейци. След неуспеха попада под наблюдението на османските власти и това го принуждава да напусне за известно време града и заминава за Копривщица. В началото на 1876 г. се връща обратно в Пловдив и подновява участието си в местния революционен комитет като отново превръща дома си в революционно средище.

С избухването на Априлското въстание е имало план да започне голям пожар в Пловдив като част от подривната дейност. Кочо Чистименски и Д. Свещаров извършват своя дълг като запалват собствените си дюкяни на чаршията. Опитът не успява и пламъците са бързо потушени.

След това заминава със семейството си за Перущица и взема участие в отбраната ѝ срещу настъпващите башибозушки орди и редовна османска войска. Заедно с много други жители на града, Чистеменски и семейството му се укриват в местната църква, където се отбраняват от многочисления противник. За да не попаднат живи в ръцете им на 14 май 1876 г. той убива жена си и детето си, а след това слага край и на своя живот, последван и от други перущенски въстаници. По тоя начин в църквата са се самоубили и по тяхна молба са убити общо 32 човека, без двете момичета, които доброволно са изгорели живи в училището. 

Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.

Exit mobile version