101 години след Балканската война, след величавия подвиг на редник Стефан Чернев, дълго чакан се завръща у дома. Да му отдадем своята почит, да знаем и помним подвига му. С тези думи зам.-кметът Марин Захариев заедно със наследничките на героя Екатерина и Антония Черневи откриха паметника му, предаде общинският пресцентър.
Съботният ден беше необикновен за стойченци, защото по достойнство бе отдадена заслужена почит на героя от Балканската война Стефан Тодоров Чернев. Всички преклониха глави, когато бе припомнена геройската му смърт в името на майка България.
Стефан Чернев е роден в с.Стойките през 1890 г. и е най-малък от петте си братя. Още от малък е закърмен с подвизите на героите , вдъхновен е от Петко войвода, посреща изгрева с Ботевите стихове “Жив е той, жив е…”, а залезът с “Бела съм, бела юначе”. Прощава се с любимата си Янка и заминава на мобилизация в разложкото село Елешница. На 9 октомври 1912 г. турците обграждат селото и войниците започват да го защитават, за да го спасят от опожаряване и избиване на населението. Редник Чернев е сам при Палагини скали и в продължение на три часа отбива ударите на турския аскер и когато патроните му свършват, той изскача на пътеката и продължава битката с нож. Турците го обграждат и набучвайки го на ножове го издигат високо във въздуха. Той умира намушкан като майор Горталов при обсадата на Плевен. Има свидетели на тази героична и мъченическа смърт. Константин Попатанасов, който е в доброволната чета Христо Чернопеев, и войникът-санитар който виждайки тази гледка по-късно полудява.
Елешница е спасена. Героят от с. Стойките е погребан в братска Могила заедно с другите загинали войни за свободата на България. Той получава посмъртно и свидетелство за народна признателност.
Кметът на Елешница Сашо Мицин донесе пръст от лобното място на Стефан Чернев, която бе поставена до паметника. Той посочи, че подвигът му ще живее завинаги в сърцата на признателното население. Иво Антонов, гл. експерт “Военни паметници” в МО каза в словото си, че Стефан Чернев не е спомен, а реалност. Цветята ще увехнат пред паметника му, но неговата саможертва няма да увехне.
Тържеството в с.Стойките започна с военен ритуал по издигане на националното знаме. Панихида в памет на героя отслужиха трима свещеници – Димитър Михайлов, Запрян Шиков и Станимир Минков.
Тържеството по откриването на паметната плоча на героя уважиха депутати, общинските съветници, висши военни, представители на държавни институции и граждани.
