Прокуратурата публикува аудио записи от разговори между обвиняемия за ръководене на организирана престъпна група бизнесмен Васил Божков и собствениците на efbet Стефан Найденов и синовете му Цветомир и Боян, съобщи Нова телевизия. Записите са от три лични срещи и един телефонен разговор, проведен през декември миналата година.
Цветомир Найденов – бивш съдружник на Божков, е човекът, подал сигнала срещу хазартния бос. В края на януари в ефира на "Здравей, България" Найденов заяви, че Божков е заплашил него и брат му с убийство.
Ето и пълния текст на записаните разговори (бел.ред. М.Г. – мъжки глас)
АУДИОЗАПИС 1:
М.Г. 2: Те първо машинките трябва да са пет хиляди, не да са хиляда. Пет
хиляди машинки са.
М.Г.3: Е хиляда пункта по пет машинки – пет хиляди.
М.Г.4: По двадесет и пет са.
М.Г.2: Е то на тях, ако поръчаш пет хиляди машинки, няма да ги взимаш
на двадесет и пет хиляди.
М.Г.4: Да бе, то е ясно. На двадесет хиляди да са. Или там по не знам
колко с ДДС-то.
М.Г.3: 5 000 по 20 000 колко прави?
М.Г.4: Сто милиона.
М.Г.1: Не можем да правим такива инвестиции в такава несигурна
държава.
М.Г.3: Не можем, но Къро може. Освен това ние какво ще спечелим? Ще
спечели той.
М.Г.2: Ние няма.
М.Г.3: Няма понеже. Понеже ми е приятел сигурно ще ми даде 50% и аз
въпреки всичко не съм го направил.
М.Г.2: Виж щото ти имаш някакви други интереси?
М.Г.3: Колко хора трябва да имат други интереси, че не знам?
М.Г.2: Ама нали каза, че ще убие целия хазарт. Не бе, ти каза, че ще убие
целия хазарт.
М.Г.3: Заради вашите интереси не съм го направил.
М.Г.2: Заради?
М.Г.3: Ми заради вашите интереси.
М.Г.2: Ма ние не сме фактора на пазара в хазарта, бе.
М.Г.3: Не сте фактор в игралните зали ли?
М.Г.2: Ми да.
М.Г.3: Добре бе, дайте да сме партньори, да ми дадете това, което мисля,
че е мое. Прав, не прав, това съм го внушил, трудно ще убедите.
М.Г.1: Кое е твойто.
М.Г.3: Половината от онлайна.
М.Г.2: Е защо половината сега?
М.Г.3: Така съм го платим – 60%.
М.Г.2: Никога не си плащам 60%.
М.Г.3: Смятаме и Сашо Бекяров.
М.Г.2: Защо смятаме Сашо Бекяров.
М.Г.3: Той…
М.Г.2: Е защо?
М.Г.3: Не може вие да ги грабите.
АУДИОЗАПИС 2:
В записа присъства шум, говорещият мъж се намира
далеч от записващото устройство и думите не се чуват добре.
М.Г.3: Дай да видим залите, половината ги взимам. Вие ги подгответе, аз
ще избера кои да взема, ако искате аз ще … вие изберете, която вие искате,
ако искате ми платете, щото след това… Нещо да ви преча? Просто 30
години.
М.Г.2: Васко, 20-30 години, от три месеца ние не сме на себе си. Аз честно
да ти кажа не съм на себе си. След като ни..
М.Г.3: В интерес на истината не ви мачкам въобще, не правя нищо.
М.Г.2: Как не ни мачкаш? Ходя, по полиция ме викат.
М.Г.3: Ако искам да ви смачкам, ще ви смачкам наистина. Не искам да ви
мачкам.
М.Г.2: Е кой ни мачка?
М.Г.3: Може би живота е такъв. Аз не ви мачкам.
М.Г.2: Сички викат.
М.Г.3: Вие сте живели досега под похлупак.
М.Г.2: Ние сме живели в партньорски.
М.Г.3: Под похлупак, никой не е смел да ви каже гък. Ето Къро идва вчера
и ми вика – Що не ме остави да ги омаам…?
М.Г.2: (смее се). Нали казваш, че нямаш справки.
М.Г.3: Може да спра игрите, тия всичките нали. Айде първия път ви
свалих нарочно … като да правят още повече.
М.Г.2: Василе, те са три игри.
М.Г.3: Не са три, повече са. Не знам колко бяха. Първият път не ви ли
свалиха в последния момент? Не ви ли направи това впечaтление?
М.Г.2: Да бе, направи ми. Направи ми впечaление.
М.Г.4: Ние не знаехме, че си ти.
М.Г.3: Не мога ли пак да ги сваля?
М.Г.2: Еми можеш.
М.Г.3: Е не ги свалих, да видите, че съм добронамерен.
М.Г.2: Можеш, ходиш.
М.Г.3: Може да ми кажете здравейте, пак не се съобразявайте с нищо.
М.Г.2: Василе, първо недей да..
М.Г.3: Това, което беше най-големия проблем – приятелството, че
отидохте при Киро.
М.Г.4: И затова ни заплаши с убийство?
М.Г.3: Не съм ви заплашил с убийство.
М.Г.4: е не бяхме ли…
М.Г.2: Заплаши не е точната дума.
М.Г.4: Динов, не знам си кой си, не знам си кво си.
М.Г.2: Е тука Динов, Манол Велев и Тони Наумов. Така ще свършиме и
ние.
М.Г.3: Които предават – умират, аз не съм бил така. Такава ви е съдбата бе,
приятелю.
М.Г.2: Ми добре, ок. Тогава ни сравни с тях и каза, че ще ни се случи,
каквото се случи с тях.
М.Г.2: (смеейки се) Туй ще ти го подарим, няма нужда да ни го пребиваш,
да ти го подариме и да приключваме.
М.Г.3: Не искам да ми подарявате.
М.Г.2: Ма не, напротив. С тия действия, с тия всичките репресии, които ги
правиш срещу нас. Тва е. Да бе, сериозно ти говоря.
М.Г.3: Не искам да ти показвам, щото някой може да..
М.Г.2: Не напротив. Ти го каза. Нали каза, че в Комисията по хазарта си ни
спрял…
М.Г.3: Не бе, само го спрях един път, да видите, да се сетите нещо да
кажете – Здрасти, кво е това? Вие пак не се сетихте, просто пуснахте пак
документите. Не се сетихте, че някой може да вие спрял.
М.Г.2: Не, сетихме се, че ти ни спря.
М.Г.3: Един час преди това го свалиха.
М.Г.2: Не бе, не знам. Мен ме нямаше, после ми казаха, че от дневния ред
ни е нямало преписката за някакви игри, които са…
М.Г.3: Имаше ви до последния момент. И вие звъннахте да кажете какво
става?
М.Г.2: Добре.
М.Г.3: Нали сме заедно. Някой ни свали от комисията, какво се случва?
М.Г.2: Ние си знаехме, знаехме,че ти го правиш.
М.Г.3: Откъде знаете, бе? Няма откъде да знаете.
М.Г.2: Не знаехме, че ти го правиш.
М.Г.3: Как ще разбереш, че…
М.Г.2: Абе, Василе, ти за 20-30 години, мислиш ли, че колкото ти добре ни
познаваш.
М.Г.3: В случая няма кой да ви каже, че аз го правя.
М.Г.2: Не бе ясно, че някакъв план ли искаш. Ясно ние е. Нали не сме
тъпанари. Ясно ни е за плана.
М.Г.3: Къв е плана?
М.Г.2: (смее се) Еми ти ще ни го кажеш. Кажи ни го ти какъв е плана.
М.Г.4: Ти нали ни каза, че ще ни заключват за осем месеца и некци ей
такива.
М.Г.2: И ще ни оставиш на улицата. Ти го каза това. И това ли ми
казваш,че сме си го измислили?
М.Г.3: Не бе, казвам, че бих могъл да направя.
М.Г.2: Ти каза, че моите хора ще ви заключат за осем месеца и по този
начин ще ви прибера.
М.Г.3: Кои мои хора?
М.Г.2: Откъде да знам кои хора. И между другото..
М.Г.3: Вие не сте имали никакви грижи с нищо.
М.Г.2: Да. Ама защо почна да ни пускаш жалби? Що не дойде да кажеш..
М.Г.4: Добре що почна да ни плашиш с убийства? Първо това ми е много
чудно. Защо ни заплаши с убийства?
М.Г.3: …….
М.Г.2: Щото ни обяви за враг.
АУДИОЗАПИС 3:
М.Г.3: Сега няма да подпиша. Ще взема по 51% от всички зали.
М.Г.2: Защо във всички зали ще взимаш 51%? Ще взимаш в тия, в които си
участваш и онлайна.
М.Г.3: Как ще ми компенсирате всички щети, които понесохте вие….аз
съм ги откупил, дефакто. Мога да правя, каквото поискам.
М.Г.2: Ми колко пари ти струва откупуването?
М.Г.3: Четиридесет милиона на година ми струва.
М.Г.2: Четиридесет милиона на година?
М.Г.3: Не ви ги искам всичките, откупил съм и други неща.
М.Г.2: Как четиридесет милиона струваме, бе?
М.Г.3: Не ви ги искам всичките.
М.Г.2: Аз затова ти казвам, кажи колко ни е откупуващата ни клауза, да си
я платим. И да забравяме, че сме ти нанесли щети. Нашите щети, дето ти
ни ги нанесе, ние ще си ги поемем за нас, няма да ги искаме.
М.Г.3: ….. по десет милиона на година ми давайте и това е.
АУДИОЗАПИС 4 (на разговор по телефона):
М.Г.1: Здрасти, Стефане.
М.Г.2: Не искат среща…
М.Г.1: Еми, добре, ние с теб да си се видим. Те ако не искат, не искат.
М.Г.2: Е не мога аз да се виждам с теб, без тях. Аз съм болен човек…
М.Г.1: Е защо?
М.Г.2: Е, що?… болен човек, какво искаш?
М.Г.1: Все пак 30 години сме работили заедно. Но ако искаш не се виждай,
аз щях да им предложа някакви хубави неща.Ама те щом не искат, здраве
да има.
М.Г.2: Е, какви добри неща предлагаш, заливаш ни всеки ден с помия…
М.Г.1: Е, сега ти го казвам по телефона и без да ги виждам, помията спира.
Лично я спирам от утре. То няма да стане на секундата, но постепенно и се
спира. Считай, че помията е спряна. Те да си правят какво си искат,
въобще няма да им се бъркам, щом не искат да се виждаме.
М.Г.2: Еми, те са прави, убийци се разхождат около София.
М.Г.1: Едностранно спирам помията.
М.Г.2: А убийците кой ще ги разкара от около София къде шетат.
М.Г.1: Убийците не знам, който ги е викал да ги разкара. Това не знам за
такива неща.
М.Г.2: Не знаеш, обаче се знае.
М.Г.1: Е не знам аз, но помията я спирам аз лично, каквито публикации ги
инсталирам аз ги спирам.
М.Г.2: Е защо трябваше да се пускат тия…
М.Г.1: Нали знаеш, че те като напишат нещо и тогава почнах да пиша. Те
като си мълчаха и аз си мълчах.
М.Г.2: Те не са написали нищо
М.Г.1: ….Не следите събитията. Няма значение защо,какво. Ето, казвам
ти, че ги спирам.
