“Олимпийски истории” се случват и на Игрите в Рио. В най-тийнейджърския спорт – гимнастиката, участва 41-годишна състезателка, за която това е седма Олимпиада. Но не спортното дълголетие е това, което прави Оксана Чусовитина спортист с уникален дух.
С повече участия на Олимпиади от нея могат да се похвалят само Нино Салуквадзе в стрелбата и гребкинята Жозефа Идем Герини. Чусовитина, родена през 1975 г. в Ташкент, става основна фигура в състава на СССР едва 14-годишна. Заедно със съотборничките си тя печели единствения си медал от Олимпиади, завоювайки отборната титла в Барселона през 1992 г. След разпада на СССР тя се превръща в най-успешната гимнастичка на Узбекистан.
Десет месеца преди участието си на игрите в Сидни през 2000 г. Оксана ражда първото си дете. Неин съпруг е Баходир Курбанов, национал по борба на страната си. Малкият Алишер обаче ще накара Чусовитина да постигне най-големия си връх.
Когато момчето е 3-годишно, Оксана е шокирана от телефонно обаждане от майка си – детето храчи кръв и е откарано с линейка със съмнения за остра пневмония. Диагноза се оказва далеч по-тежка – левкемия. Условията в местната болница са такива, че Алишер дели с останалите пациенти единствения катетър.
Целта на гимнастичката от този момент нататък е спортната й кариера да осигури скъпото лечение на сина, спечелвайки възможно най-много трофеи и участвайки на все повече състезания.
Терапията в Кьолн струва 120 000 долара. Семейството продава всичките си притежания, но това не покрива дори половината от необходимата сума. Чусoвитина се мести в Кьолн, започва да се състезава за местния гимнастически клуб срещу 30 000 долара на година. По дарителската сметка на малкия Алишер са преведени големи суми.
„Осъзнах, че на света живеят повече добри, отколкото лоши хора”, казва Оксана. Тя започва да се състезава под флага на Германия, остатъка от разходите по лечението са поети от спортните власти. Узбекистанската централа блокира трансфера, Оксана лично пътува до Ташкент и заявява в едно изречение мотивите си да се състезава за трета различна страна: „Правя го само за сина си.”
Алишер сега е на средната възраст на съперничките на майка си – на 17. Той е вече в ремисия, дори спортува активно, а състоянието му се се следи от най-добрите лекари.
„При подобна диагноза той може да се влоши след година или две. Мислех за момчето ми постоянно. Трябваше да се пазя непрекъснато от трявми, защото ако се контузя, нямаше как да печеля достатъчно за лечението”, спомня си Оксана.
Едва 5-годишен, борещ се с тежката болест, Алишер започва да тренира гимнастика. На 8 печели шампионата на Кьолн в своята възрастова група. По-късно се обръща към футбола, а освен това е и пълен отличник. „Той вече мисли като германец. Мечтае да стане банкер, иска да работи и като шофьор на камион,” разказва гордата майка. “След летен лагер преди време ми сподели, че за първи път е целунал момиче. Винаги казва истината и не понася лъжата.”
След като Алишер е излекуван, Оксана отново решава да представя Узбекистан. „Ако не водех тази битка, никога нямаше да сменя гражданството си. В Узбекистан вече не останаха никакви мои близки с изключение на съпруга ми. Роднините ми се преместиха в Русия. Но чувствам Ташкент като мой дом”, разказва Оксана.
Оксана получава предложение да се състезава за четвърта страна в кариерата си под флага на Руската федерация. „Не исках да съм седма или осма в отбора. В Узбекистан съм №1, защо да се местя?”
Историята на Оксана й носи любовта на феновете в Рио, които я аплодират при всяка нейна изява. „Обичам спорта, да доставям удоволствие на публиката”, казва тя с усмивка.
