
Обичам аромата на художническите ателиета. Израснал съм в тези на дядо ми, на майка ми и на баща ми. Във всяко от тях миризмата на маслени бои, мокра глина, фирниз и терпентин, създаваха изключителна и неповторима атмосфера.
Примесена с неизбежния артистичен хаос, палитри, изстискани туби с боя, ножици и ножове, дори счупена цигулка, четки и кутии със странни и понякога тайни неща, тази среда ме е следвала през годините и макар напоследък да съм я позабравил, само частица от секундата е нужна, за да се върна към магията на този артистичен паноптикум.
Тези спомени, емоции и усещания завладяват при подготовката на съвместната изложба на талантливите Александър Балкански и Ралица Стоицова. Културното събитие на 4 декември – четвъртък ще събере стотици почитатели на творчеството на двамата талантливи художници. “Изборът на дата – 4-ти, четвъртък, е случаен. Просто гледахме откриването да е в средата на седмицата”, призна пред kmeta.bg Александър Балкански.
В тих неделен следобед влизам в ателието на Ралица Стоицева – приятелка от художествената академия, прекрасен художник и весел човек. Още непрекрачил прага, и погледът ми се втурва към работната й маса – класическата планина от бои и четки, картон и лепило, големи кутии с грунд, капачки от туби … представяте си го, нали?
Всъщност съм дошъл да си говорим за изложбата, която подготвят с Александър Балкански – живописец, бохем с добро сърце и енергична душа, мой първи братовчед. С него именно сме играли в ателието на дядо ни, художника Пенчо Балкански, и до днес това са едни от най-хубавите ни спомени.
Говорят ми за тази изложба отдавна и аз с удоволствие приемам поканата да видя какво са подготвили за експозицията в галерия “Юзина” (ул. “Московска” 11 в София). Казват ми, че си допадат в търсенията, намират допирни точки в абстракцията и затова решават да направят обща изложба.
Писал съм за тях много пъти, откривал съм и техни изложби, понякога в съдружие с други колеги, но този път с особено нетърпение очаквам да видя новите им работи.
Още с обръщането на първото живописно платно, Ралица ми обяснява, че това са впечатленията й от едно скорошно пътуване до Амстердам. Работи с големи формати, рисува по всяко време на деня, често и през нощта, настроението си търси в музиката и най-вече в джаза. Точно преди година около Коледа тя ни показа голям цикъл, посветен на джаза, и не остави колекционерите безразлични.
И тя, и Александър имат много изложби зад гърба си. Той работи предимно живопис, но се изкушава от графиката и керамиката, спомняме си рисуваната му керамика преди 3-4 години. От известно време е превърнал наскоро построента си къща край София в място за творческо уединение, макар, както признава “никога не мога да остана насаме”. Деца, приятели, колеги и съседи изпълват двора и големия каменен хол. Сигурен съм, че хората явно подсъзнателно усещат заредената с изкуство атмосфера и трудно се откъсват от нея.
Изложбата им е почти готова, поканите са отпечатани, остава да я подредят в галерията и да нагласят осветлението. Аз обаче се радвам да видя първи новия цикъл от “Глухарчета в градината на баба ми” – Ралица обръща една по една рамките с опънати платна и чака реакцията ми. Знае, че харесвам предишните “Глухарчета” в нежни синьо-сиви гами.
Този път ги виждам по-освободени с вибриращи розово-виолетови преливания и велатурна лекота. Реакцията ми е очаквана и позитивна, а разговорът ни върви леко и приятно като диалог от филм на Фелини. Сещаме се за пътувания, отново коментираме емоциите, които я зареждат и раждат картини.
В тях тя е ту акварелна, ту плътна и тежка. Напластява и отнема от обема със сигурен жест, точно там, където блясъкът трябва да “звънне”. Концентрира ни в детайла, за да ни покани по-късно на дълга и широка “пастелна разходка”.
Александър Балкански също обича плътността на пастелната текстура. В работите му има чист, но не суров гвашов тон, сигурно и ясно движение на широка четка, контрасти, но и нежни преливания. Макар творбите му да са твърде абстрактни, той намира прагматични имена и конкретни заглавия, които с усмивка ни казва при разглеждането на всяка от тях.
“На плажа”, “Край брега”, “Голо тяло” всички абстрактно, но точно съотнесени към тъмните пруско сини и карминови вариации. Проблясващите ярки акценти се редуват с плътни, силни разливи, а динамиката ни държи в приятно напрежение.
Неусетно навън е станало тъмно. Прожекторите в ателието разстилат топла светлина, а аз не спирам да се наслаждавам на атмосферата, пропита с емоция, енергия, музика и много цвят.
Каня ви и вас на тази живописна разходка.








