Има един пловдивски кмет, оценката за който винаги е била положителна, независимо от политическата конюктура. Само за два мандата начело на втория по големина град в България Божидар Здравков успява да изгради общински дом, съдебна палата, мостът „Ландос“ над река Марица, общински дневни детски домове, старчески дом, дом за просяци, жилища за бездомници, родилен дом, туберкулозна болница, квартални бани, колодрум, нови хали, изложбени палати и пр. Неслучайно и до днес пловдивчани го смятат за най-успешния си градоначалник.
Божидар Здравков е роден в западнопокраинския град Пирот на 30 януари 1884 г. Баща му Андон е известен местен търговец и председател на бояджийския еснаф. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. заема българска страна, заради което след края на военните действия семейството му е интернирано в Чачак, а самият той нелегално преминава на българска територия. Няколко години по-късно фамилията все пак успява да се събере отново в Пирот, но вече атмосферата в града далеч не е същата: след войната хиляди пиротчани се установяват в Цариброд (дн. Димитровград), а на тяхно място прииждат от вътрешността на страната стотици сърби, готови да накажат всяка проява на български патриотизъм. Въпреки това Божидар Здравков още от ранна детска възраст е възпитаван в любов към България. За това говори и факта, че след завършване на гимназия в Ниш той е изпратен да следва право не в Белград, а в София. След скандала с освиркването на цар Фердинанд при откриването на сградата на Народния театър в София, Божидар се премества да учи в Загреб. След 1912 г. семейството окончателно се установява в България. Тук той работи като съдия в Ямбол и Сливен, а от 1914 г. се премества в Пловдив. Междувременно в града на стоте войводи се сгодява за Щилияна (Стела) Кутева. Съпругата му впоследствие оставя името си в културната история на Пловдив, тъй като благодарение на нейните усилия са създадени операта и музикалното училище. Пак с нейния принос започва и реставрацията на резервата „Старинен Пловдив“. Тя е и един от най-щедрите дарители в Града под тепетата.
След края на Първата световна война Божидар Здравков се включва в политическия живот, като става активен член на Демократическата партия. Като нейн подпредседател на 15 февруари 1932 година той е избран за кмет на Пловдив. Само няколко дни след като встъпва в длъжност водопроводът, който снабдява града с вода, се спуква. В резултат на аварията за няколко дни повече от 150 000 души остават без капка живителна течност. За да се справи с проблема Божидар Здравков решава да изгради няколко кладенеца, които да захранват с вода основният водоем. Така населеното място е снабдено с алтернативно водоснабдяване в случай на буря или авария.
Почти по същото време в Пловдив започва и изграждането на канализация. Следващата му стъпка е озеленяването. Както е известно през лятото горещините в града са много големи. Това подтиква градоначалникът да започне мащабна кампания по залесяване, като принципът е да се засаждат толкова дръвчета, колкото павета се извадят от Марково тепе. За да накара хората да гледат по нов начин на младата зеленина, Здравков променя и наредбите на общината. Той прокарва предложението всеки един стопанин да засади поне по едно дърво пред дома си и ако то изсъхне, да бъде глобен с една месечна заплата. Битката му става легендарна и един столичен вестник отбелязва по това време, че
градът има две забележителности: „красивите тепета и Божидар Здравков кмета“.
Още при първия мандат се понася славата му на чист и почтен човек. За неговата неподкупност още се разказват легенди. Веднъж му подарили торба с липов цвят, набран от градските липи. Здравков обаче препратил подаръка си към Пожарната команда, за да има през зимата топъл чай за огнеборците. През лятото пък обичал още в ранни зори да обикаля улиците в града. Така придобивал непосредствено впечатление за проблемите му.
След края на Първата световна война все по-крещяща започва да става нуждата от построяване на няколко училища. Причина са пристигналите повече от 20 000 бежанци от Беломорието и Егейска Македония, който се заселват в южните покрайнини и създават кварталите – „Борислав“, „Кючук Париж“ и „Сарай кър“. За да осигури обучение на новопристигналите деца, Здравков предлага: „Пари за строежа на нови училища едновременно няма, но ако ние чакаме общината да строи по едно на година, след 10 години пак ще имаме този проблем, отделно дотогава децата ще са учили на две и три смени.“ Така е взето решението градът да изтегли заем и да реши наведнъж проблема с недостигащата училищна база. Заемите обаче трябва и да се изплащат така че Божидар Здравков решава да намери начин Пловдив да увеличи приходите си и да не зависи основно от държавата. Стартовата база не е добра, тъй като в началото на 30-те години столицата например имала близо 100 млн. лв. собствени приходи, които се формирали от трамвайния транспорт, Халите и водопровода. Пловдив няма обществен транспорт и почти никакви сгради и услуги, които да пълнят хазната, затова собствените приходи на града са били едва 400 000-500 000 лв. годишно.
Това принуждава Здравков да прибегне отново до кредити, които взема с държавна гаранция и точни и ясни разчети за тяхното връщане. Така в кратък срок е построена общинска кланица, от която общината започва да събира такси, и още през първата година след плащането на вноската по взетия за строежа заем е реализирана и първата печалба.
Така въпросният модел се пренася и в други начинания. По онова време се смятало, че месото е най-вкусно на втория-третия ден след заколването на животното. Кметът решава да се възползва от тази масова “психоза” и изгражда огромен хладилник към кланицата. Така се появява още един източник на приходи. Следва изграждането на първото в страната предприятие за преработката на доматите в пюре, което осигурява целогодишни постъпления в общинския бюджет, и то във време, в което Германия се готви за война и производството на консервирани храни е от особена важност. Здравков въвежда ред и в плащането на сметките за ток, като създава съответното общинско предприятие, и дълговете за електрифицирането на града са погасени. Учредена е и служба „Градски превоз“ и първите омнибуси тръгват по улиците на Пловдив. По времето на Здравков са изградени и каменните диги на Марица, с които се слага край на непрекъснатите разливи на реката.
Утвърждава панаира като международен
След провеждането на Първото търговско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. много градове започват да организират панаири и конкуренцията на София и Варна е повече от ожесточена. Когато Божидар Здравков става кмет, започва строежът на първите палати за изложителите, понеже дотогава за целта са се ползвали училищни сгради. Той предоставя на панаира и терена, на който и сега е разположено построеното доста по-късно панаирно градче.
На 4 октомври 1936 г. управителният съвет на Пловдивския панаир взема решение за превръщането му в международен. За да му бъде признат този статут, е нужно одобрението на Съюза на международните мострени панаири, чието седалище е в Париж. Божидар Здравков и председателят на Пловдивската търговско-индустриална камара Обрейко Обрейков заминават за френската столица. Вече на място разбират, че българският посланик е получил телеграма от министъра на търговията да ги задържи в посолството. Без да чакат помощ от представителите на държавата, те отиват директно на заседанието на конгреса и представят кандидатурата на Пловдив.
Панаирът е приет единодушно за член на Съюза на международните мострени панаири и година по-късно в Пловдив се провежда първият международен мострен панаир. В него участват 1070 български изложители и 385 фирми от Щатите, Германия, Австрия, Швейцария и други страни.
Още новини от Пловдив и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
