Между строителите на материалната и духовна култура на град Шумен видно място заема д-р Петър Кърджиев, кмет на града от 1902 до 1908 година. Централната улица със залесената алея от гарата до центъра – днешният бул. „Славянски“, каменното корито на р. Поройна, протичаща по дължината на целия град, сградата на Съдебната палата, направена по образец на сградата на Министерство на външните работи във Виена (Австрия) са само част от дейностите започнати и завършени през мандата на кмета на Шумен д-р Петър Кърджиев.
Преди да бъде избран за кмет Кърджиев е лекар в Шумен. От 1893 година нататък д-р Кърджиев работи за преодоляването на отделните епидемични заболявания, за оздравяването на народа особено в крайните махали, за хигиенизирането на изостаналите в своето развитие люде, за почистването на замърсените води и улици на града.
Усилията му да подпомогне развитието на града и да се създадат по-благоприятни условия за живот на хората биват оценени по достойнство от съгражданите му и от 1902 г. до 1908 г. той е избран за кмет на Шумен. В документите на Държавния архив в Шумен е посочено, че д-р Петър Тодоров Кърджиев е роден в град Шумен на 3 март 1868 г. в будно търговско семейство.
Родът му произхожда от с. Махмуд кьой (сега Мостич), Преславска околия. Както всички селяни предците му се занимават със земеделие. Но когато в ХVІІІ век се почувствало оживление сред пазарите на Османската империя, прадядо му започва да продава манифактурни стоки на съселяните си, а после по околните села (по къра), от където идва името на фамилията им – Кърджиеви.
В интерес на търговската си дейност Димо Кърджиев често ходи в Шумен заедно със синовете си. Единият от тях Васил (дядо на д-р Петър Кърджиев) се заселва в града и си построява къща на улица „Дюлгерска“ (сега „Митрополит Климент“), където вече имало заселени много българи, един от които бил и бащата на Васил Друмев. Будната семейна среда въздейства положително на малкия Петър.
В своите спомени той отбелязва, че думите „дядо Иван“ и „читалище“, станали тъй обаятелни за българите в предосвобожденската епоха, често се произнасяли в неговия дом. След завършване на началното си и прогимназиално образование в родния град юношата е изпратен от любознателните си родители в Лом, а после в Габрово, където завършва известната Априловска гимназия. Условията се стичат благоприятно за будния младеж и той бил повикан от своя по-голям брат, който следвал в Петербург, и постъпва във Военно-медицинската академия.
След завършването на академията Кърджиев се завръща в своята родина. Той отклонява направеното му предложение да заеме висока длъжност в София, като мотивира своя отказ с предварителното си решение да работи за издигането на родния си град, както и да бъде близко до своите родители. Въоръжен с научни познания и идеализъм той става градски лекар в Шумен.
След като бива оценен подобаващо от съгражданите си и бива избран за кмет д-р Кърджиев предприема редица хуманни, социални и благоустройствени инициативи, присъщи на големите градове. Започва все по-бързото прилагане на благоустройствен план, който обхваща част от корекцията на река Поройна, постройката на голям обществен дом (сегашната Съдебна палата) и др.
По негова инициатива се открива приют за стари хора. Едно от големите му дела, което времето ще се окаже безсилно да заличи, е залесената алея от гарата до центъра на Шумен – бул. „Славянски“.
В неговия личен фонд в Държавен архив – Шумен се съхраняват много ценни документи, сред които и скицата на двете централни улици през Възраждането с площад Араста (дн. Възраждане) и Кушир (дн. Освобождение). Делото на д-р Кърджиев запазва и сградата на Съдената палата, чиито строеж започва по негова инициатива. Проектът е дело на архитект Цонев. Представлява триетажна симетрична сграда. Четири големи каменни колони оформят централния вход.
Между втория и третия етаж в двете странични крила и централното тяло също са поставени колони, служещи за украса. Първоначално сградата е била предназначена за Общински дом. Първата копка е направена на 14 септември 1905 г. Поради липса на средства, строежът е замразен за дълго време. След 25 години, на 17 ноември 1925 г., Общинският дом е открит тържествено.
През 1931 г. Общината продава сградата на Министерството на правосъдието за Съдебна палата. След 9 септември предназначението на сградата отново се променя – тук се е помещавал ОК на БКП, а от 1977 г. – Художествената галерия. От 1991 г. сградата отново започва да действа като Съдебна палата. В момента в нея се помещават Окръжен съд, Окръжна прокуратура, Районен съд и Районна прокуратура.
През 1908 г. д-р Петър Кърджиев напуска родния си град и се преселва в Лом. Добре познат от ученическите му години, тук той продължава своята дейност на лекар и общественик. Негова е заслуга за основаването на Археологическо дружество „Алмус“, на което е председател 25 години. Въпреки че не живее в Шумен, д-р Кърджиев постоянно поддържа връзка с родния си град. Той се интересува от неговото развитие, особено от успехите на читалище „Д. Войников“, което подпомага с дарения на цени книги и архивни материали.
Професионалната и обществената си дейност в продължение на 60 години д-р Кърджиев е отразил в „Автобиография на д-р Полски“ (псевдоним на Кърджиев), в която излага бита, нравите и обичаите на народа в Шуменско и Ломско. Книгата се съхранява в БАН.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
