Димитър Трайкович е петият по ред кмет на София – столицата на новоосвободената българска държава. Той заема длъжността от 14 септември 1879 до смъртта си на 30 юни 1880 г.
Димитър Трайков Чернев, както е неговото истинско име, е роден в град Велес през 1817 г. Много скоро обаче съдбата го отвежда в София. Пристига в града, търсейки препитание. Попада в дома на софийския първенец хаджи Коце. Впоследствие се жени за негова дъщеря, а след смъртта й за вдовицата на Ташо Анастасов. Постепенно забогатява, става част от местния български елит и влиза в Софийската община. В края на 60-те и началото на 70-те години заема различни административни постове в турски учреждения, включително и „Меджлиса”. В навечерието на Освобождението Трайкович е вече крупен софийски търговец, притежаващ един от най-известните ханове в града, намиращ се недалеч от църквата “Света Неделя”.
Родолюбива дейност
Още в края на 50-те години на ХIХ в. той се включва в църковната борба, като оглавява една от двете местни български партии, възправяйки се срещу “гъркоманите”, начело с Мано Стоянов. Междувременно, заедно с Николай Павлович, основава Софийския революционен комитет. Превръща се в доверено лице на самия Васил Левски. В 1867 година след разкрития Трайкович е задържан, но след няколко месеца и със застъпничеството на чуждите консули в София е освободен. След Арабаконашкия обир е включен от властите в комисията по разследването му и това кара Левски да го обвини в предателство.
Из писмо от Васил Левски до Димитър Трайкович, ноем.–дек. 1872
“Приносящият е наш човек, който се изпраща напрво до Вас да му дадете пълен отговор на долните питания.
Байо, ти си бил причина за всичките ни станали работи във Вашия град от турското правителство върху нашите хора! Така казват мнозина. И хора сме изпращали нарочно преди тая случка, за да Ви видим как стоите в нашите работи. Те потвърждават, че Вие сте казали пред пашата, че в София съществувал комитет и си показал [издал] даскалите ни! Макар да ми бе съобщено за това предателство от чисти наши хора, аз пак не повярвах, за да не би да са излъгани.
[Но] ето днес всеки българин се вика да покаже на дело родолюбието си, защото се определя часът на свободата. А до кой предел е дошла работата ни, не ще Ви кажа, защото пред много наши хора оставате съмнителен. Вам засега не остава нищо друго, [освен] да дадете точно описание по приносящия на всичките работи, стнали в града Ви: как се е предала работата отначало, кой кои е предал, кому какъв е бил разпитът… кои са затворени, откъде са, под какъв затвор са и съдбата им за какво сочи? Действията на тази работа точно да опишете от първия ден досега, кога как се е осъждало в конака. За всичко ще дадете писмено [отговор], трябва да му дадете извън града, когато излезе да си върви.
Всичко това трябва да направиш по чиста съвест, т.е. твоите и другите кривици [да изложиш], защото на признаващия се [му] се прощава донякъде, ако той [го] е извършил в незнание. Ако се докаже, че ти си чист, тогава ще вземаш и даваш по-нататък от онова място, отдето ти е зададена червената книжка [уставът].
Аз съм, който Ви се бях представил в турски дрехи у Вас в собата с печатано писмо за Вас.
В. Лъвскiй”
По-късно обвиненията обаче се оказват неоснователни. Доказателство за това е, че по време на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. ханът му е опожарен, а на следващата година, когато избухва Руско-Турската освободителна война той е осъден на заточение.
Димитър Трайкович изгражда със собствени средства сграда за девическо училище в града
През 1859 г. със собствени средства Димитър Трайкович основава първото девическо училище в бъдещата българска столица. Той дарява за благородната цел 1600 гроша, като настоява щедростта му да остане анонимна. Някои от по-видните граждани обаче бързо научават това и започват да злословят по негов адрес. В писмо до Найден Геров от януари 1859 г. Сава Филаретов разказва как софиянци от завист, че Трайкович направил дарение, го хулили и клеветели пред османските власти. Стигнало се и до парадокс: Както свидетелства в спомените си години по-късно баба Неделя Петкова, една от първите преподавателки в училището, местен турски дерибей непрекъснато се оплаквал пред властите, че прозорците на новото школо гледали право към… харема му.
Маслен портрет на Димитър Трайкович, рисуван към 1860 г. от Станислав Доспевски
Димитър Трайкович като градоначалник на София
Върхът в своето политическо израстване Трайкович достига през 1879 г., когато с Указ № 93 е назначен за кмет на София. По време на неговия мандат е приет първият цялостен регулационен план на града, който става ръководен документ за бъдещото изграждане на столицата. Павирани са и главните софийски улици.
Навлизайки в кръга на софийските първенци и едновременно с нарастване на материалното си благосъстояние, Трайкович подема редица обществени инициативи. Сред тях е създаването на Първа софийска девическа гимназия.
За съжаление той не успява да завърши мандата поради смъртта си през юни 1880 г.
