Един от най-колоритните кметове на Враца по ирония на съдбата не е кореняк, а заврян зет. Иван Симеонов, популярен с прозвището си Рунтавия кмет идва в града под Вола през 1906 година като нотариус, а после става адвокат. А когато свързва живота си с местната красавица Мария Бърборска градът под Вола се превръща не само във втори негов роден дом, но и в кауза.
Иван Симеонов е роден през 1877 г. в Елена в бедно възрожденско семейство. Завършил е гимназия в Търново през 1900-та и още същата година се записал да учи право в Лозана. Като студент в Швейцария през 1903 г. е избран за председател на българското студентско дружество и на Македонския комитет. Завръщайки се в България той започва кариерата си на юрист във Враца и скоро се откроява като активна обществена личност.
Като съмишленик на Петко Каравелов младият буйнокос юрист издига високо факела на демокрацията сред местното население, пише в изследването си за живота му уредникът във врачанския музей Мирослава Тодорова. А Враца се превръща за него в арена на тежки борби и изпитания до последния му час.
Симеонов бил изключително темпераментен, с широка душа, изпълнен с човечност, готов винаги да помогне на бедните и страдащите. За кратко време той израства и се налага като лидер на Демократическата организация в града. Под негово ръководство се създава и утвърждава и врачанската младежка демократическа организация „Михаил Такев“ под председателството на сина му Севдалин Ив. Симеонов. С делата си Иван Симеонов спечелил симпатиите и доверието на младите врачани, но старите консерватори го ненавиждали и ругали. С подкрепата именно на будните хора в града през 1908 г.той печели изборите и е избран за кмет, който веднага се сдобива с прозвището Рунтавия кмет заради буйните му коси.
Тогава Враца е имала 11 323 жители, 2358 къщи, 4 църкви, 22 фонтана, криви, тесни и мръсни улици. Селището било без кадастър, канализация и водопровод. И амбициозният градоначалник си поставил задачата да превърне малката и схлупена Враца в нов, модерен, кокетен и приветлив град. Искал всичко порутено и старо да се събори, а улиците да са широки и павирани. Заел се и най-сериозния проблем – хроничната жажда на врачани. И останал в историята като кметът, който е изградил първия воден цикъл на града. За целта привлякъл италиански хидроинженери. А за да може да контактува с тях научил езика им, след като вече отлично владеел немски и френски. Бил толкова запален от проекта, че обиколил със специалистите изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Монастирски дол, които проучвали. Проследил лично изграждането на каптажите във Врачанския балкан.
В архивите съвременниците му го описват като малко прегърбен, с буйна коса, който вървял из града с оригинална походка и осанка и с неизменната си широкопола шапка. Като юрист той водил безплатно делата на общината срещу министерски постановления, които намирал за неизгодни за града. С брилянтната си защита по време на процесите успял да спаси от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон.
Дълги години Иван Симеонов бил председател на дружество „Развитие“ и на училищното настоятелство, член е бил и на дружество „Юнак“. Врачани толкова го обичали и уважавали, че през 1912 година отново го избрали за кмет. А той продължил с присъщата си решителност и ентусиазъм да работи за културното, стопанско и социално развитие на града. По време на Балканските войни 1912-1913 г. Иван Симеонов полагал грижи за войнишките семейства, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на турските военнопленници.
За общинската му дейност е награден с орден. А след успешното му кметуване врачани го избирли последователно за депутат в пет парламента. За първи път Рунтавият кмет влязъл в Народното събрание през 1914 г. като избраник на Демократическата партия. От 1922 г. е член на Централното бюро на партията, а в последствие и председател на парламентарната й група. Основател е на печатния й орган в.“Демократ“. Личен приятел е с Александър Малинов, Никола Мушанов, Александър Гергинов, Адам Нейчев и др. Иван Симеонов бил от малкото депутати, преустановили окончателно адвокатската си дейност. През 1931 година е участвал в ХVII-та конференция на интерпарламентаристите, проведена в Букурещ.
Във врачанския музей се съхранява снимка от посещението му при румънската принцеса Мария Единбургска на 4 октомври 1931 г. с делегация на български политически дейци, начело с Александър Гергинов. Иван Симеонов – Рунтавият кмет умира на 28 ноември 1932 г. в Банкя. Желанието му е да бъде погребан във Враца, пише в изследването си Мирослава Тодорова.
На 1 декември 1932 г. целият град е потънал в скръб. По улиците и зданията, по прозорците и балконите се развявали черни знамена. По обяд от София пристигнл специален влак с министри и официални лица. Траурната церемония преминала през целия град – от гарата до църквата „Св. Николай“. Тленните останки на Рунтавия кмет, окичени с цветя и венци били изложени за поклонение в двора на църквата. Погребан е там, редом с гробовете на видни благодетели, кметове, поборници, дарители и духовници на Враца.
От София пристигнал лично министър-председателят на България Никола Мушанов, придружен от министри, председатели и членове на почти всички политически партии. Демократическите организации от цяла България изпратили свои представители да отдадат последна почит на една от най- колоритните личности на партията в цялата страна. Царят също изпратил съболезнователна телеграма до близките и роднините му.
През 1988 г. в Историческия музей във Враца е постъпило голямо дарение от дъщерята на Рунтавия кмет Виолета Иванова Симеонова. То съдържа стотина оригинални материали от личния архив на нейния баща. Това са семейни, служебни и партийни снимки, студентска книжка от университета в Лозана, поздравителни телеграми по повод сватбата на Мария и Иван Симеонови, съболезнователни телеграми до семейството във връзка със смъртта му, включително и телеграмата от царя, шаржове на Райко Алексиев, касаещи различни моменти от дейността на Рунтавия кмет, ордени и отличия.
Особен интерес представлява връченият на Иван Симеонов орден за храброст за защитата на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 г. В основния фонд на отдел „Нова история” се съхранява и гипсовата смъртна маска на Рунтавия кмет.
