Договор за започване на частична реставрация на централната част на Голямата базилика в Плиска подписаха в края на април т.г. директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров и представителят на Обединението „Армира 2013“ Красимир Кирилов. Консорциумът спечели обявената обществена поръчка, с която се задължава да довърши централната част на уникалния за България и Европа археологически обект.
Сумата, която държавата е заделила за него, е 770 000 лв. Предвижда се работата по базиликата и свещения кладенец в Плиска да започне веднага след Великден, разкри собственикът на фирмата изпълнител. По думите му сградата няма да има покрив, тъй като все още не е одобрен проектът за неговото изграждане. Основната причина е, че доскоро не е имало документален образец, който да показва как точно е изглеждал самият строеж.
„За щастие този проблем не стои вече на дневен ред“, похвали се пред Кмета.бг проф. Божидар Димитров. Той допълни, че преди няколко месеца по време на работата си в архивохранилищата в Рим българският посланик в Италия – историкът и бивш служебен премиер д-р Марин Райков, е попаднал на стара гравюра от ХV в. На нея се вижда точно изображение на някогашната базилика „Сан Пиетро“ (Свети Петър), за която се знае, че е била първообраз на Голямата базилика в Плиска.
Историческата наука отдавна е доказала, че планът й е донесен в първата българска столица от римския епископ Формоза Портуенски, който в периода 866-870 г. е бил специален пратеник на папа Николай I в българския царски двор.
Пред нас проф. Димитров сподели, че не намира разлика в досега съществуващите макети на Голямата базилика в Плиска с новооткритата гравюра на базиликата във Ватикана. „Това само потвърждава, че покривът на сградата е изглеждал точно така, както много днешни реставратори го чертаят в книгите си“, изтъкна ученият.
След като получава чертежите, княз Борис I Михаил решава да издигне точно копие на храма. За да покаже възхода на управляваната от него държава и може би, за да подчертае, че
България вече окончателно е скъсала с езичеството
той нарежда църквата да бъде построена в малко по-голям мащаб от тази в Рим. Според историците става дума за едва 2,5 м, които обаче са достатъчни в продължение на няколко века тя да бъде най-големият християнски храм в Югоизточна Европа.
По думите на проф. Димитров самото изграждане на базиликата трае почти 10 години, като тя е била правена не по обикновения начин – с камъни и тухли, споени с хоросан, а със специално обработени за целта четвъртити мраморни блокове, всеки един от който е тежал по половин тон. „Затова и много от тях са запазени и до днес, макар и разпръснати на различни места в страната“, допълва ученият.
Базиликата окончателно е завършена около 875 г. и в продължение на близо 250 години изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и на княжеска, епископска и манастирска църква. Безспорно е, че за времето си тя е била своеобразно средище на духовния и културен живот в българската столица.
Коя е най-голямата загадка, свързана с Голямата базилика в Плиска?
Учените все още не могат да отговорят еднозначно на въпроса върху какъв строеж е била изградена най-голямата църква в Плиска. Мненията са разнопосочни и поне засега няма видими изгледи историческата ни наука да се обедини около едно становище.
Още през 60-те и 70-те години на миналия век един от най-известните български археолози – проф. Станчо Ваклинов, заявява, че според него базиликата е издигната върху сринат до основи езически храм „от неустановен тип“.
Впоследствие тази „загадъчност“ в обяснението продължава да дерзае родната археологическа наука, която и до момента не е абсолютно категорична в отговора на въпроса каква сграда е съществувала на мястото на базиликата в Плиска.
Известен напредък бе направен едва през последното десетилетие, когато покойният проф. Рашо Рашев успя да докаже тезата си, че на мястото на храма е имало „кръстовиден мавзолей“. Какво обаче е имало в него все още никой не се наема да твърди. За съжаление и историческите извори мълчат по темата…
Изхождайки чисто теоретично, би могло да се предположи, че мястото на най-големия християнски храм в столицата Плиска със сигурност е било специално избрано и то най-вероятно от самия владетел. Твърде възможно е, за да подчертае могъществото на новата вяра на владетелския двор (християнството) лично княз Борис I да е определил той да бъде издигнат не къде да е, а тъкмо на мястото на друг религиозен храм, свързан по всяка вероятност с езическите обичаи, останали още от времето на прабългарите.
Директорът на НИМ не скри удовлетвореността си и от това, че ще започне и реставрация на Свещеното аязмо в близост до храма. „На гравюрата в центъра на атриума се вижда свещено аязмо с кладенец. Това означава, че той може да поеме и 1000 човека, да има опашки и т.н. Напълно възможно е и в Плиска да е било така… Освен това на макета се вижда и нещо кръгло, начертано е някакво водно басейнче. Изглежда и при нас чрез тръби са успели да прокарат водата в центъра на Голямата базилика, за да могат повече хора да се напръскат със свещена вода, да пият или да си вземат за вкъщи. И ние ще го направим по същия начин“, подчерта историкът.
По думите му самото възстановяване на атриума и цялото съоръжение около него ще струва около 185 000 лв. Оскъпяването идва от това, че водата ще преминава през сребърен филтър, който ще я пречиства. Според историка това едва ли е необходимо, но заради невярващите в качествата на водата, ще трябва да се сложи този филтър.
————
Проф. Божидар Димитров:
Водата от аязмото край Плиска е лекувала полова немощ
Божидар Димитров е роден в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. става директор на Националния исторически музeй. Като такъв през 1997 г. влиза в открит конфликт с президента Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на Паисиевата „История славянобългарска“. В резултат на това договорът му в НИМ е прекратен и няколко години историкът работи като журналист на свободна практика. През 2001 г. е възстановен като директор на музея след конкурс. Проф. Димитров бе министър без портфейл в първия кабинет на Бойко Борисов. Пред Кмета.бг. той сподели докъде е стигнала реставрацията на Голямата базилика в Плиска.
– Проф. Димитров, как върви реставрацията на базиликата в Плиска?
– Много добре. Вие сигурно вече знаете, че неотдавна нашият посланик в Рим – д-р Марин Райков, откри случайно гравюра от 1450 г. на базиликата „Сан Пиетро“, която се явява първообраз на нашата базилика в Плиска. Вече дори знаем и как е изглеждал покривът на храма.
– Тъкмо по този въпрос исках и да ви се обадя. Има ли разлика между макетите на учените и изображението на гравюрата?
– Не, никаква. Откритието на посланик Райков само потвърди предположението ни, че покривът на базиликата в старата ни столица е изглеждал точно така, както много днешни реставратори го чертаят в книгите си.
– И все пак – какво ново се вижда на гравюрата?
– Вижда се, че в центъра на атриума е имало свещено аязмо с кладенец. И то доста голям. Това означава, че той може да е побирал и 1000 човека. Изобразен е като нещо кръгло, в което има вода. Това означава, че още през IX в. чрез тръби нашите владетели са прокарали вода в центъра на Голямата базилика, за да могат много хора да се напръскат с нея, да пият или да си вземат за вкъщи. И ние това ще го направим по същия начин.
– Какво ново успяхте да откриете по време на възстановителните разкопки?
– Археологът, който започна миналото лято разкопките, ми каза, че на дъното на кладенеца е открита паница с надпис „Феврония“ – женско християнско име. Попитах го кое му е странното на това, а той ми припомни, че в този кладенец жена не е имала право да пристъпва. Това означава, че въпросната Феврония е пристъпила тази заповед. Стана ми любопитно какво толкова е търсила една жена в този забранен за дамите кладенец. И се сетих, че някога сред мъжкото население в Плиска се е смятало, че водата там е лекувала разни болести, като полова немощ например. Явно Феврония не е била много доволна от мъжа си и е отишла, използвайки връзки с монаси, да си гребне малко вода. От вълнение ръцете й започнали да треперят, защото нарушавала една голяма забрана и така изтървала паничката с нейното име. Дано си е носила някакъв резервен съд – кратунка, че да си налее.
– Имате ли идея как точно е изглеждало аязмото?
– Съдейки по гравюрата, може да предположим, че е бил украсен много хубаво. От рисунката си личи, че е имало балдахин, който е трябвало да предпазва водата от замърсяване. А иначе около самия извор е имало и 7 колони, които също са играли някаква декоративна роля.
– Проф. Димитров, докъде достигна реализацията на една друга ваша идея. Става въпрос за връщането на старите камъни, от които е била изградена базиликата…
– И там нещата се развиват много бързо. Вече мога да се похваля, че около 300 кубика от някогашните мраморни блокове вече са доставени до базиликата. Даже съвсем наскоро от фирмата изпълнител ми казаха, че са закупили и специален камион, с който да прекарват камъните от порутените жп гари и мостове.
Материалът е публикуван в 11-ти брой на в-к КМЕТА.bg! Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини
