Преди броени дни кметът на Мадан Фахри Молайсенов и жителите на родопския град получиха специалната награда “Достойните българи” от инициативата на в. “24 часа”. Призът им се връчи за бързата реакция и редицата инициативи, които бяха организирани в помощ на пострадалите в шуменското село Хитрино, когато на 10 декември м.г. влак с цистерни почерни селото. Само за 4 дни в община Мадан бяха събрани близо 7 тона картофи, пакетирани дълготрайни храни, топли завивки и дрехи, които отпътуваха за пострадалите. Успоредно с това в миньорския град бяха организирани и редица други инициативи за събиране на средства. Мадан бе отличен с още една награда, присъдена на седемте деца – Алексия Атанасова, Бенита Оракова, Ерика Дюлгерова, Кристиян Петков, Денис Меков и братята Радостин и Валентин Чивлиеви, които през лятната ваканция, играейки си намират чанта с голяма сума пари, документи и два мобилни телефона и я предават на полицията. Днес разговаряме с кмета Фахри Молайсенов за наградите, хората и проблемите пред общината.
– Г-н Молайсенов, получихте награда за “Достойни българи” от името на своите съграждани. Как се стигна до тази награда?
– Наградата беше за помощта и съпричастността ни към жителите на Хитрино след аварията, която стана там. Маданчани често откликват на такива инициативи – закъсали и болни хора, деца сираци и т.н. Първоначално когато получих покана от организаторите на наградата, отказах, защото ние редовно събираме помощи за различни хора в беда и това не е ново за нас. Но после размислих и реших, че маданчани заслужават тази публична награда, защото са наистина отзивчиви и добродушни хора, хора с чест и достойнство. Те винаги са помагали и са били съпричастни с болките на другите. А за Джурково всяка година събираме помощи.
– Сигурно много се гордеете и със седемте деца, които са намерили чанта с 1000 лева, с документи и ги върнаха на притежателя им?
– Няма как човек да не се гордее като техен съгражданин, а особено когато си кмет на общината. Радвам се, че са върнали чантата с пари и документи, вместо да направят някоя глупост, бих казал. Благодарности дължим и на децата, и на родителите им, че са ги възпитали по този начин.
– За кратко време спечелихте финансиране по няколко проекта, кой от тях ви е приоритетен?
– Всички са ни приоритетни, защото малки общини като нашата нямаме голям избор. Не знам как да го определя, но смятам, че малките общини направо са дискриминирани.
– Защо?
– Защото Оперативна програма “Региони в растеж” предлага най-много възможности в момента, но за малките общини по тази програма не се финансират проекти. Само 69 общини са бенефициенти. А това са пари, които са гарантирани. В Смолянска област от 10 общини само три са одобрени – Смолян, Девин и Златоград, по някакви особени критерии – че трябва да има митница, да се развива туризъм и т.н. Винаги сме изолирани. Всеки казва, че за нас е Програмата за развитие на селските райони. А там парите са страшно ограничени и няма за всички. Пресяват по население и още безброй други критерии. Аз смятам, че за селски региони не би трябвало да има такава конкуренция. Всяка община има население, което се нуждае от пътища, водопроводи и всякаква друга инфраструктура. Това ни кара да бъдем още по-инициативни – по “Красива България”, по Трансгранично сътрудничество, по Норвежка програма и др. Където излезе възможност, се борим за всеки възможен лев, за да направим и ние нещо за нашите жители.
– По Програмата за селските райони одобриха ли ви проектите?
– Още никой не знае дали са му одобрени проектите по тази програма. Кандидатствали сме за всичко, за което сме допустими – за пътища, за улици, за водопровод. Ограниченията удрят най-вече малките общини заради брой население. Не може да кажат, че едно село като Върбина заедно със Студена и Боровина с общ брой население 1430 жители няма достатъчен брой точки и няма как да се финансира. Тези села ние ги караме насила да се обезлюдяват, докато Европа казва: “Инвестирайте в малките населени места, най-отдалечените, за да не се изселват хората”. А тук се променят критериите. Но все пак се борим, не се предаваме. Смятам, че ще успеем да защитим тези проекти.
– С ремонтите на болницата докъде стигнахте и по колко линии осигурихте финансирането й?
– Търсим всевъзможни варианти. Да не забравяме, че тя е от 1953 година, стара е. Преди 2014 г. за 900 000 лв. реновирахме покрив, външна изолация, дограми, външна планировка, канализация и куп други неща. Изпълнихме по Норвежката програма проект за 740 000 лева цялата ОиВ-инсталация и много модерна климатизация в интензивния, родилния и операционния сектор. Отделно заделихме 45 000 лв. от общинския бюджет, с които реновирахме детското отделение. Стана направо перфектно. Можем да кажем, че децата, дано да не се разболяват, но когато стане нужда, ще ги приемат вътре в приятна обстановка – с отделни бани и тоалетни. Покрай Нова година помолих фирмите да помогнат и с тези, които се отзоваха, успяхме да закупим 45 нови легла, дюшеци, шкафчета, които бяха доставени миналата седмица. За нас болницата е изключително важна. Град без болница е приключил. Смея да твърдя, че в нашата болница е на едно от най-добрите нива – без никакви задължения. Съумяваме всяка година да заделяме от бюджета, да осигуряваме по различни линии средства, за да я поддържаме. И лекари имаме, не може да се оплачем. Вярно е, винаги има още какво да се желае, но мисля, че правим най-доброто за нея.
