Иванка Петрова Николова е кмет на община Смядово от 2011 година. Тя е завършила ВИНС ”Д. Благоев”, гр. Варна, специалност ”Счетоводство и контрол”, степен – магистър. Има дългогодишен опит в Общински център за социални грижи и Общинска администрация Смядово като главен счетоводител, началник отдел финансов, секретар на Община Смядово, заместник-кмет на Община Смядово.
– Приключихте поредния проект, с който осигурявате услуги на хората в социалната сфера. Успява ли община Смядово да развива тези услуги за жителите си?
– В община Смядово предлагаме много социални услуги и сме една от общините с най-добре развита мрежа от социални услуги в областта. Проектът „Шанс за достоен живот“ бе успешен, но след приключването му около 120 души ще останат необслужвани от социални и лични асистенти. С приключването на проекта ще ще прекратим договорите на хората, работили по него и възрастните хора обхванати в него остават без обгрижване. А това са все хора, които са самотни, без близки и такива, които не могат сами да се обслужват. Всеки ден получавам обаждания по телефона и хората ме питат как ще продължим. Да, проектът има устойчивост, но дава възможност на работа да останат две жени. Но само две жени за колко хора ще могат да се грижат? Мисля, че тази и подобни дейности в социалната сфера, е крайно време да станат държавни делегирани, защото от тези услуги имат нужда много хора и когато няма държавна помощ след приключването на такива проекти общините са поставени в много тежка ситуация.
Преди 7 – 8 години, когато започнахме работа по подобни проекти, бе трудно да влезем в домовете на хората и те трудно възприемаха ролята на социалните асистенти. Сега мога да кажа, че вече имаме такава професия социален асистент в общината. Хората са обучени, напаснали са се с потребителите, а сега е много трудно, когато няма да могат да си бъдат полезни. Сега ще работим по друг проект за активно включване, но там се набляга на работата с болните деца и техните родители, които няма как да стъпят на пазара на труда. Но този проект не е пригоден за възрастни хора, въпреки че ще бъдат обхванати част от тях, но не всички.
Затова смятам, че държавата трябва да поеме своята функция в това отношения. При една малка община като нашата, ако държавата не се намеси, с нашия бюджет няма как да осигурим средства за подобно обгрижване на възрастни хора.
Затова търсим реализацията на подобни проекти. Но моето мнение е, че всичко, което се започва трябва да има продължение. Давам за пример други проекти, по които сме работили и по тях сме направили защитени жилища, дневен център за стари хора, център за настаняване от семеен тип, но там има държавно финансиране и можем да продължим да предлагаме тези услуги, защото има достатъчно потребители за тях. А и осигуряваме постоянна работа на други хора.
– Пред какви други трудности е изправена община от ранга на Смядово?
– Трудностите в малката община са много. Проблемите на един кмет са много. Понякога не знам строително предприятие ли съм, кмет ли съм или някаква друга институция. Но пък в тези общини нещата са много по-организирани. Не е вярно това, че малките общини нямат капацитет за изпълнение на проекти и да работят. Напротив ние имаме по-голям капацитет и сме по-организирани от една голяма община. Аз имам поглед върху цялата дейност на всеки един човек, който работи в общината, докато кмет на голяма община не може да осъществи това. Ние си пишем сами всички документи за кандидатстване по проекти, успяваме да спечелим голяма част от тях и да ги реализираме. Едно е когато ти сам си пишеш проекта, защото знаеш за какво и към кого да го насочиш, какви намерения си имал. Обикновено, когато спечелим проект за неговата реализация работят същите хора, които са го писали. Така е много по-лесно и се успява на практика, отколкото, когато външен консултант ти направи документацията.
Община Смядово кандидатства по проекти там, където е възможно, защото нямаме друга възможност със собствени средства да реализираме голяма част от нещата, които сега правим. Собствените ни приходи са към 800 хил. лв. и за какво по-напред да ги дадем. Част от проектите, които реализираме ни дават начин за запазване на общинската собственост, която е отпаднала от предназначение и се руши. Там където има освободено училище или детска градина с кандидатстването по проекти можем да оползотворим сградите, като ги направим или защитено жилище, или център, където хората да се събират и общуват.
– Смядово е сред първенците по реализиране на националната програма за енергийна ефективност. Продължавате ли да работите в тази посока?
– Надявам се на 100% да санираме блоковете в града. Вкарали сме всички документи на блокове в банката за развитие. Хората, които живеят в шестте блока, които вече са санирани, са изключително доволни. В самото начало виждахме само външната красива страна на блока, но тази зима вече се почуства ефектът от това саниране. Хората споделят, че са доволни, защото в част от жилищата икономията за отопление възлиза на 80%.
В началото агитацията протече много трудно. Лично аз убеждавах хората и поех личен ангажимента да се случат нещата. Надявам се и другите 7 блока да получат финансиране по програмата и така всички тези сгради в Смядово да бъдат направени.
Санирането доведе и до благоустрояване на пространствата около блоковете. Хората се ентусиазираха и сами започнаха да си оправят градинките, изчистиха си, поддържат междублоковите пространства. Ние като община също им помагаме. Ето изрисувахме единия блок, на него е образът на Смеда, която според легендата със своите синове е основателка на Смядово. Сега ще изрисуваме и другите. Ще се придържаме към легендата и ще продължим със синовете на Смеда и ще ги свържем с някакъв стар занаят.
– Напоследък все повече се заговори за административената тежест в общините и как тя да се намали. Какво е вашето мнение по въпроса?
– Първо, виждам електронно правителство, то обаче доникъде не е стартирало. Електронните услуги трябва да бъдат в основата и много работи могат да се променят, а не човекът да се разкарва по десет пъти за документи. Електронно правителство и електронни услуги биха свършили една отлична работа за намаляване на тежестта на администрацията.
В Смядово работи фирма, която наема млади хора на работа с европейско финансиране. Чудесно е това. Обаче този човек, за да си вземе парите за месеца трябва да приготви и да отчете 22 документа. Кому е нужно това? Парите му отиват по счетоводители, по консултанти, по ходене по пет пъти до областния град, за да носи документи и хората се отказват от подобни проекти. Същото се отнася и при кандидатстването от страна на общината по проекти. Много бавно стават нещата, а с електронните услуги това ще се промени. Но не знам дали скоро ще стане.
– Хората казват, че Смядово се е променило много в последните години. Как според вас?
– Не е редно аз да го казвам, защото постоянно живея тук. Но определено Смядово се промени, въпреки че може още да се направи. Само преди два дена дойде едно младо семейство, което си и продало апартамента в Шумен, купило си е къща в Смядово и смята да живее тук.
Дойдоха и казаха: „Ние искаме да живеем тук, искахме лично да се да се запознаем с вас, защото чуваме само хубави неща“.
Когато станах кмет, в Смядово не беше асфалтирана улица от 30 години назад. Първата година започнах с една улица, сега всяка година успяваме да направим по 5 – 6 улици и то само със собствени средства. Значи е възможно това да стане и ако всички кметове бяха правили по една – две улици градът щеше да придобие съвсем друг вид. Но сега се опитваме да наваксаме. Друг вид придоби и центърът на града, който направихме с европейски средства, но ние със собствени сили продължаваме да си го поддържаме. Едно нещо трябва да се поддържа и ползва от хората иначе няма нужда и смисъл да се прави.
На хората им прави впечатление и най-малкото нещо, което се прави. Понякога на човек дори един парапет да му направиш – той се радва, защото го е искал. Какво коства да направиш един парапет на пощата? Започват да казват: "Собствеността не е на общината", но какво от това, правиш го за хората от тази община, защото те го искат.
Аз съм свикнала да отговарям на хората и техните очаквания, разбира се това, което е по силите ми, защото не съм магьосник. Но когато човек дойде и се оплаче, сподели проблем, аз не го ли реша в рамките на няколко дни, след това няма смисъл да го правя. Може би това прави впечатление на хората. Работим и по селата. А там им трябва много малко – да им направиш ремонт на кметството, на църквата, да сложиш няколко пейчици, градинка. На възрастните хора това им е достатъчно. Сега успяхме да навлезем с обществената трапезария и да храним хората във всички села.
На хората им е нужно да видят, че мислиш за тях и съответно те също дават от себе си.
Така успяваме да си поддържаме града, правим го да ни е приятен
Започнахме да правим канализационната мрежа на Смядово и сега градът е канализиран на 62%. Понеже нямаме как всичко да свършим със собствени средства, събираме хората на улицата и казваме: "Вие си купувате тръбите, а общинското предприятие ще направи канализацията". Така разходите идват 50:50 и хората са доволни, и ние като община също. След като подменим тръбите ще асфалтираме и изцяло улиците.
Трябва да се работи, не може да си застанал на това място – кметското и да не правиш нищо.
Така се променя Смядово и бих казала, че това е едно много хубаво и спокойно място за живеене.
Според мен не е вярно, че малките населени места не са място за живеене и са запустели. Напротив това са едни тихи, приятни градчета. Не е случайно, че в Смядово има 40 семейства с руснаци, които си купиха къщи и живеят постоянно тук. Спокойно място за живеене. Според мен също не е вярно, че безработицата в нашите общини е висока. Работа има, но има и мързеливи хора, които в последните 20 години не работиха и така се научиха, че се живее безплатно.
