Г-н Главчев, какво успяхте да свършите и за какво не ви стигна времето в този парламент?
Смятам, че най-важното, което започнахме в този парламент е борбата за прозрачност, за увеличаване контрола на държавата. Още в самото начало направихме Закон за Сметната палата. С него върховната одитна институция си влезе във функциите. Ръководителят на Сметната палата също си носи отговорността вече. Досега този орган работеше на колективен и коалиционен принцип за вземане на решения, което пък на практика означава „ти на мен, аз на теб”. Това е истината, макар и казана на жаргон. Докато при персоналната отговорност вече нещата са други. Затова казах, че поведохме борба за прозрачност, защото с този основополагащ закон, на обществото е ясно, кой какво е вършил и кой трябва да понесе отговорност или пък кой трябва да бъде похвален, ако си е свършил добре работата.
Стигна ли ви времето да изпълните намеренията си, предвид това, че сега навън има хора, които искат да ви „изметат”?
Очевидно не, като гледам какво става на улицата. Но тук искам определено да разгранича протестите. Едните са гражданските протести, които казахме, че ги приветстваме, защото гражданското общество вече се е създало и е видимо. Техните лозунги са справедливи и граждански. Не само за монополите, но и за това гражданите да участват по-силно и по-осезаемо във вземането на решения. Разбира се, че хората има право да контролират, тези които са избрали. Даже, в по-развитите държави, не се интересуват толкова, кой е на власт. Интересува ги, да живеят добре и да им е уютно. Ето, очевидно това им липсва на нашите избиратели в България, тъй като през тези 23 години на прехода се е случвало точно обратното. У нас има един много голям микс – не само енергиен, а политически микс. В него не е ясно, кой – кой е. Всички са вкарани под общ знаменател. И това не е само в политиката. Миксът е обществен. Във всяка една професия има и добри, и лоши. За мен основната черта на прехода е това, че в този микс, не може да се разбере кой, какъв е и негативите често отиват не при тези, които са ги заслужили. А големите тарикати, пак се извинявам за израза, черпят ползи, в същото време ние дори не ги знаем кои са. Ето сега, има една невидима ръка, която тласка група от хора да правят нещо, което те самите трудно формулират.
Нали не смятате, че протестите са безсмилени?
Разбира се, че не смятам, но казвам, че трябва да разграничим градивното от рушащото. През всичките тези години все казваме, че има дефицит на гражданско общество. Така е, трябва да си го признаем. Ако имаше контрол на на гражданското общество върху властта – изпълнителна и законодателна, нямаше така да безотговорно да се вземат решения, каквито очевидно са вземани през годините. През последните месеци започнахме битка срещу енергийното лоби, което е една проекция на общия микс, за който ви говоря. В енергетиката този микс е абсолютно фокусиран, защото там ресурсите са огромни, но тези проекции ги има навсякъде.
Как работехте с правителството? Успявахте ли да се кооперирате в добрия смисъл на думата?
Смятам, чедобре работехме с правителството. Почти всичко, което са предлагали, след внимателен прочит и финна настройка, сме го приемали. Тъй като сме обвинявани, че едва ли не, министър-председателят предлагал дневния ред на парламента…
Това е един от основните упреци на опозицията.
Принципно, законодателната инициатива идва или от Министерския съвет, или от депутати. Така че е нормално кабинетът да дава предложения за промени в нормативната уредба или нови закони.
Вие не сте ли имали възражения срещу някои от предложенията?
Разбира се, че е имало и възражения. Нека да припомня два случая, в които премиерът е казвал, че ако не се приемат определени законопроекти, той ще си подаде оставката. Единият е за забраната на тютюнопушенето, а другият – за отнемане на незаконно придобитото имущество. Заслужава си да извадите стенограмите и да видите, по втория закон, какви дебати имаше в пленарна зала. И ако пуснем стенограмата на хората, отвън, как ще реагират? Искам да подчертая и следното, има два закона в последния доклад на Европейската комисия за сътрудничество и проверка, от които единият е посочен за положителен пример, а другият – за отрицателен. Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество получава одобрение, а посочен като недобър, е Законът за амнистията. Той е приет от предишния парламент.
Какво е мнението ви за предложението парламентът и общинските съвети да имат долна и горна камара? Не е ли това пряк достъп на гражданите до властта?
Всичко, което искат гражданите трябва да се чуе. Но за тези два месеца до изборите едва ли могат да се правят такива генерални промени. Смятам, че сега, с тези избори, трябва да се получи гражданска легитимност на политиците, за да се разбере, кой от чие право и колко може да управлява. Нека да се види кой, какви права има в следващия парламент и оттам да се почне да се мисли по такива предложения. Важно е, да не отслабва гражданската позиция и гражданското общество, защото в борбата с тези, които всичко искат да миксират всичко и да го вкарат в един кюп, трябва да се включва активно гражданското общество.
