Г-н Янчев, община Златоград си има граничен пункт с Гърция, но дали знаете, защо се бави откриването на ГКПП Маказа, който също е във вашия регион?
Имам лично мнение, защо Маказа се бави и защо ще се наложат ограничения в преминаването. Оказва се, че при отварянето на всеки нов граничен пункт, гърците имат притеснения, че нашите евтини стоки и услуги, ще внесат допълнителна криза в гръцката икономика. Затова са и ограниченията, които се правят както във времето, така и в условията за преминаване. Това е политическа стъпка. Защото, както ние искаме да отваряме нови пунктове, като антикризисна мярка за развитие на пограничните райони, така пък и гърците искат да не се отварят, за да стимулират собствената си местна икономика. Убеден съм, че това е основната причина за забавянето. Предполагам, че се изказват и някакви религиозни мотиви, но те едва ли са водещи.
А как се отрази на вашата община отварянето към Гърция в граничния пункт Златоград – Термес?
В летния период Златоград е пълен с туристи. Те ползват услугите на местните хотелиери и ресторантьори. В същото време, през деня отиват на Егейско море на плаж. Пътят до гръцкия плаж е час и двайсет минути. Има активно движение на стоки, на услуги на пътници. Много ни е жив града в летния период. Като отворихме ГКПП-то се усети и тласък в развитието на икономиката.
А гърци идват ли в Златоград?
Гърците също идват в Златоград. Пазаруват оттук, защото сме с много по-евтини стоки и услуги. Това ги мотивира да идват не само в Златоград, но изобщо в България. Използват контролния пункт за влизане у нас, пазаруват от големите магазини, пътуват и до Пловдив. Така отварянето на един граничен пункт съживява икономиката и аз като кмет на такава община съм щастлив, че при нас границата се отвори към държава като Гърция.
Как се движат европроектите на общината? Какво строите и ремонтирате през лятото?
Ние изпълняваме редица европроекти за над 10 млн.лева. Получили сме си финансирането на 100%. Предстоят и нови проекти, които смятаме да реализираме в новия програмен период. Сега правим сондаж за добив на геотермална вода, водният ни цикъл е одобрен и предстои да се изпълни през следващата година. Той е за 17 млн.лева, предвижда се да се смени цялата канализация, а където е необходимо и водопроводът. Движим и редица проекти по енергийна ефективност. Санираме три сгради в стария град, две училища и сградата на общината също. За около половин милион лева санираме и болницата. Изпълняваме рехабилитация на улици и на междуселски пътища. В момента се занимаваме и с отворняване на големи дерета, защото скоро ще завалят дъждовете. Изобщо работа има достатъчно.
Освен туризъм, какви други сектори на икономиката имат бъдеще в община Златоград?
За малък град като Златоград, бих казал, че икономиката е развита. Имаме миннодобивна промишленост. Шивашката, текстилната промишленост също са развити. Имаме дори и машиностроене, произвеждат се металорежещи машини. Но разбира се, разчитаме много на туризма.
Предвид това, сигурно нямате голям проблем с безработицата?
Навсякъде има безработица, дори и в по-развитите градове. При нас е около 17%-18%, което никак не е малко.
Голяма част от общините у нас имат задължения към фирми, как се справя с финансите кметството в Златоград?
Имаме задължения към фирми, но не са чак толкова големи. Направихме финансов план за погасяване на дължимите плащания, надявам се, че ще се справим. За съжаление, малките общини нямат достатъчно средства и единственият им стремеж е да оцеляват. Всички малки общини са със заложен структурен дефицит. Тоест, имаме повече разходи от постъпленията в хазната. Така че, ние се нуждаем и разчитаме на подкрепа от държавата.