Без кръст, без надгробна плоча, без цветя. Така изглежда гробът на Сирак Скитник на Централните софийски гробища в София. Само усилията и упоритостта на журналистката от БНР Божана Димитрова успяха да намерят мястото, където е погребан писателят, пише Сливен нюз.
Журналистката открива запустяло място, заринато с отпадъци и листа. Двамата с областния управител Марин Кавръков решават да подемат кампания за превръщане на последния пристан на Сирак Скитник в достойно място. На 6 февруари губернаторът е изпратил писмо до заместник – кмета на Столична община Тодор Чобанов, в което отправя молба за съдействие за привеждането на гроба на художника във вид, достоен за творец от неговата висота. Кавръков възнамерява на 5 март 2013 година, когато се навършват 70 години от кончината на Сирак Скитник, да се отслужи заупокойна молитва на гроба му.
Псевдонимът Сирак Скитник е на Панайот Тодоров Христов. Роден е на 3 ноември 1883 година в град Сливен. Завършва Софийската семинария, и както казва „ от дете сънувам четки и бои”, в продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал. Представя първите си картини в града на Нева и в град София. Твърде млад издава стихосбирката си „Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник. Откроява се неговата публицистика и театрална критика в популярните издания „Златорог”, „Хиперион”, „Съвременник”и „Слово”. Като истински българин участва без колебание в трите войни–Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна „не намери време да извади”.
През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната. С голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните осем години от живота си, той изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с не леката задача да го устрои като „висша културна и обществена институция” и успява да опази „програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност” по думите на критика Кирил Кръстев.
Щe бъде открита банкова сметка за събиране на финансови средства, с които да се изработи и постави паметна плоча на гроба на Сирак Скитник в навечерието на 130-годишния юбилей от неговото рождение.
