В родопското село касъка няма социално слаби семейства. Това ила мечтата на гурбетчиите от селото и те я сбъднали. Дали мечтата им е била европейска или чисто човешка това само те си знаят, но тя е факт.
Репортаж на Нова телевизия показва, че от 10 години селото има положителен прираст. Освен, че няма бедни и младите да не бягат. А всичко това е станало благодарение на спечелените от гурбетчиите пари.
В село Змейца живеят около 1700 души и въпреки, че има няколко обувни и шивашки цеха местата за работа не достигат. “При нас когато младите напуснат населеното място не се връщат. Младите заминават, а по-възрастните остават без работа”, разказа кметът на селото Венелин Дойков.
Показателно за проблема е местното училище, в което сега учат едва 80 деца. Само на около 5 километра от това село се намира село Касъка, в което почти никой не се оплаква. В местното училището децата са на две смени, защото сградата се оказва тясна. Учителят Сребри Великов до скоро работел като шофьор на ТИР в Португалия. Той разказа, че е изкарвал средно по около 1500 евро на месец, но се е отказал, за да е по-близо до семейството си.
“Десетина години имахме положителен прираст. Преди две години имахме 14 новородени деца. Миналата година бебетата са 9. Хората са щастливи и живеят нормално. Те имат работа, имат доходи и живеят сравнително добре”, обясни кметът Джамал Шалиганов.
Гурбетчиите се връщат и харчат парите си в България, в селото. Някои от тях си имат къщи, а други си строят. Като цяло нямаме нито социално слаби, нито безработни”, каза още кметът. В самото село има една обувна фабрика. Добрият стандарт е осигурен от гурбетчиите.
“Зет ми е гурбетчия, кара ТИР от 12-13 години в Испания. Той носи парите на семейството си, за да се препитават и така се задържат в селото. Гурбетчиите са много”, обясни един от жителите на селото.
