
Купонът свърши, стига узо и сиртаки. Дошло е време да платим сметката, независимо дали след референдума в неделя ще сме в Европейския съюз, или не. Без реформи няма как да спасим фалита и да тръгне държавата ни нагоре. Добрата новина е, че сме на дъното и няма накъде повече до потъваме. Това споделят жители на най-развиващия се град в Северна Гърция – Серес. Късно вечерта темата навсякъде е само една – ще избегне ли фалита Гърция, ще се възстанови ли дейността на банките. Почти всички са оптимисти, че пак ще се рамине най-лошото на страната им и скоро южната ни съседка ще започне да върви в правилната посока. Още е пресен споменът им за тежката криза през 2009 г., за орязването на заплати, пенсии, бонуси и привилегии. Признават обаче, че толкова близо до фактическия фалит държавата им никога не е била. А това може да стане много лесно – стига правителството да откаже да върне дължимите пари на Европейския съюз.

„Грешките и лакомията на нашите политици ни докараха до това състояние. Да сме на колене, но ще излезем с достойнство от кризата. Идваше дадена партия на власт и започваше назначения вна свои хора. После всичко се повтаряше при смяната на всяко едно правителство. Държавният служител бе поставен на пиедестал за сметка на останалите. Дори доскоро имахме закон, който забраняваше уволнението им, ако не се закрие цялото ведомство, в което се трудят”, казва Тодорос Трикос, който е бивш полицейски началник и шеф на охраната на гръцкото правителство в София. Не крие, че е притеснен от случващото се с родината му. Признава и друго – преди 5-6 години получавал 1950 евро пенсия, сега взема 1250 евро, намалението е с цели 35%. Съпругата му, която е учител в детска градина, също получава с 300 евро по-малко заплата.

„Единствените, които не си намалиха възнагражденията са тези, които докараха страната ни до този хал. Всички политици след 1974 г., които са ни управлявали. Защо премиерът Ципрас не излезе на трибуната на Народното събрание и да каже, че състоянието на държавата ни е трагично, да отправи молба към народа да прояви разбиране и да обясни защо са наложителни тези мерки за намаляване на доходите и за вдигане на данъците. Че това е цената за спасението на Гърция. И да каже, че всички управляващи си смъкват наполовина заплатите, да даде добър пример на народа”, ядосва се някогашният полицейски началник, който не крие симпатиите си към България. Убеден е, че ако политиците си намалят възнагражденията, ще привлекат хората на своя страна, може и народът да им прости грешките. Но който дойде на власт, гледа да си оправи фамилията. И за пореден път гръцкият народ ще плати за грешките им. Не че и обикновените гърци не са виновни, признава Трикос.
„Вината ни е, че живяхме като царе, харчехме, теглихме кредити. Много хора позволиха да са маши в ръцете на управляващите, използваха ги само за гласоподаватели, а никой не се интересуваше от националния интерес”, смята бившия полицейски шеф. Надява се, че кризата ще отмине и Гърция ще изправи снага. Че банките ще отворят врати и няма да се стигне до фалит. Но трябва да се изпълняват условията на Европейския съюз. „Щом дават по 60 евро на ден банкоматите, значи така трябва. Стига сме се оплаквали, а да се стегнем, че само ние можем да си помогнем”, допълва той.
Димитрис Лагос е убеден, че дълги години сънародницие му са щракали с пръсти и са харчели безразборно. Не може да изкарваш 500 евро, а да похарчиш 800 евро, пресмята собственикът на заведение в село Света Елена край Серес. Думи като морал пък били непознати на управляващите в последните 41 години. Когато ръководиш държава, трябва да си патриот. Да мислиш за всички, а не само за себе си. Затова се докарали дотам, че да гласуват за или против ЕС.

„За разлика от българите, по-трудно се приспособяваме към тежките ситуации, но пък бяхме много силни, когато всичко бе лесно и пари се изсипваха откъде ли не – като заплати, като бонуси, като кредити, като евтини услуги и стоки. Банкови служитеи обикаляха селата и агитираха обикновените дядо и баба да си вземат кредитна карта, даваха им в добавка и дебитна карта. Карахме я без морал и вяра. Уж имахме капитализъм, а управлението ни бе социалистическо – изсипваха се безразборно пари откъде и на кого ли не”, твърди стопанинът на таверната.

Василис е продавач на цигари в центъра на Серес. Смята, че нищо лошо не е направил през живота си, но също плаща цената на кризата. С по-ниска заплата е от години, но не може да остане на улицата. „Жертва сме на политически игри, ние теглим – обикновените хора. Вече няма да се върне миналото. Това сме длъжни да проумеем. Необходимо е да спазваме правилата на ЕС. Стигнахме дотам, че да се чудим искаме ли в евросъюза или не, да избираме между еврото и драхмата. Драхмата е минало, трябва да гледаме напред. Но да осъзнаем, че вече не сме глезеното дете на Европа, а ще си плащаме за всичко”, категоричен е той.








