Силвия Врачовска е директор на Регионална библиотека „Христо Ботев“ във Враца. В края на месеца институцията ще направи врачани съпричастни на първия по рода си литературен фестивал „Враца –град на книгата“.
– Г-жо Врачовска, регионалната библиотека във Враца организира пръв по рода книжен фестивал в града. Как се роди идеята и каква е концепцията зад мащабното събитие?
– Идеята за литературен фестивал във Враца и в региона изобщо, се появи преди година, когато с колегите от екипа решихме, че е време за смели мечти и в града ни има достатъчно почитатели на книгите и писаното слово, които заслужават да им подарим едно по-мащабно събитие, насочено само към тях. През годините са се случвали доста фестивали, на които са гостували отделни автори или единични издателства, но тридневни литературни събития не са правени.
Основният ни мотив са хората, които посещават библиотеката като читатели или като участници в многобройните ни събития и тяхното желание да се срещат с автори, илюстратори, хора на изкуството и млади детски писатели.
Целите ни са през трите фестивални дни във Враца да се срещнат творци и читатели, които ще стимулират дебата за положителния ефект от четенето. Да насърчим любовта към книгите и да вдъхновим хората от всички възрасти да изследват и разширяват хоризонтите си.
– Планирате мащабно откриване на фестивала с атрактивни демонстрации на Гутенбергова преса с ръчно изработена хартия. Защо решихте да погледнете към „зората“ на печатното слово?
– Днес, когато децата ни живеят в дигиталния свят, обградени са от технологии и машини, няма как да ги караме да си представят колко трудоемко е било създаването на една книга или страница дори. Едва ли само на думи биха оценили какво технологично чудо било преминаването от ръкопис към печат и как печатарите редили метални букви една до друга за създаването на всяка дума. Пробвали сме да ги „връщаме назад във времето” с помощта на пишеща машина и за тях беше непонятно как няма бутони за изтриване и свързан принтер. Затова, когато разбрах за атрактивните демонстрации на Деян Павлов-Джими, бях сигурна, че това трябва да се види от колкото се може повече хора. Демонстрациите ще бъдат с печат на Гутенбергова преса върху ръчно изработена хартия. Създателят на копието на оригиналната преса от 15 век – плевенският художник Диян Павлов-Джими, ще посреща гостите на фестивала пред сградата на Община Враца, облечен в ефектен костюм от епохата. А дългата му бяла брада ще създаде усещането за преродил се в наши дни Йоханес Гутенберг. Джими е сладкодумен разказвач, който не само ще споделя истории около създаването на първата печатарска преса, а и ще поведе слушателите си на своеобразен „поход на буквите” през хилядолетията. Демонстрациите на Диян Павлов-Джими в ще продължат през целия ден на 26 септември.
– Организирате книжно изложение на гостуващи издателства. Колко шатри да очакват книгоманите и ще се превърне ли изложението в мини Алея на книгата, по подобие на тази в столицата?
– В книжното изложение ще се включат общо 9 издателства – 8 национални и едно местно. За всяко от тях ще има отделна шатра, а идеята е да предложат на хората от региона най-новите си и хитови заглавия. Работното им време ще бъде от 10 до 20 ч. и през трите дни.
– В трите фестивални дни планирате семинари с интересни лектори. На какво подчинихте подбора на темите и гостите?
– Мотото на нашата библиотека е: „Традицията среща модерното мислене”. Следвахме го и при изграждане на концепцията за фестивала. Затова решихме още в първи ден да направим съпоставка на миналото и настоящето. Атрактивното откриване, което ще направи Джими ще ни върне назад в „зората” на печатарството, а в семинара ще се акцентира на съвременните тенденции. Срещата ще започне с изпълнителния директор на фондация „Глобални библиотека България” Спаска Тарандова, която ще представи съвременния облик на модерните библиотеки и предизвикателствата, които ни очакват в изпълнението на мисията за насърчаване на четенето. Създателят на сайта „Аз чета” Александър Кръстев ще отправи поглед към бъдещето на книгоиздаването чрез електронните книги, аудиокниги и подкасти. След това художникът Дамян Дамянов ще насочи срещата към визуализацията и илюстрациите в темата си „ПО ПЪТЯ. Знаци и сигнали във визуалния превод”. За финал писателят Александър Шпатов ще говори за „Качественото четене или какво промених в навиците си откакто съм докторант по Теория на четенето“.
Всеки от лекторите е изключителен специалист в своята област и сладкодумен разказвач, новатор и вдъхновител. А ние имаме нужда от точно такива хора, които да ни дадат стимул да продължаваме напред.
– Кои автори ще Ви гостуват за вечерни презентации? Ще има ли творци, които никога не са посещавали регионалната библиотека във Враца?
– Врачани ще се срещнат с трима автори. Това са Захари Карабашлиев, Катерина Хапсали и Георги Тошев. Двама от тях – Захари Карабашлиев и Георги Тошев, вече са гостували в библиотеката, но те могат да се определят и като едни от любимците на нашите читатели. Затова веднага се спряхме на техните имена и обещаваме да подарим на врачани по още една незабравима среща с тях.
Катерина Хапсали пък е едно от имената, които нашите читатели често споменават, когато каним автори. И въпреки натоварения си график тя прие с радост да ни гостува и да се срещне с книгоманите от региона.
– В програмата предвидени ли са мероприятия за най-малките жители на града?
– Работата с децата и младите хора са сред приоритетите на Регионална библиотека. Затова специално за тях организираме две ателиета за творческо писане в петък и събота. Тогава наши гости ще бъдат менторите: Радостина Николова – детски писател и представители на Kontur Creative – студио за дизайн, предпечат и илюстрация.
В събота отварят 4 работилници – за изработка на книжни послания върху тениски, архитектурна работилница „България в Европейската година на културното наследство“ за сглобяване на хартиени модели в различни мащаби на български забележителности, „Камъче си нарисувай” – за изписване на буквите на глаголица върху камъни и ателие „Приказни герои” – рисуване за най-малките. В събота съпътстваща програма ще има и в село Челопек. Тя е подготвена от Сдружение „Книгини” и ще включва две работилници – за рисувани камъни и за създаване на фигури от стари книги и списания.
– Намирате ли съмишленици в лицето на институции и общественици при организиране на такива, безспорно мащабни, културни мероприятия? С други думи, културен град ли е Враца?
– Винаги сме работили в екип с институциите и обществениците, когато става въпрос за работа с деца и достъп до култура. Затова отново се обърнахме към нашите партньори от Община Враца, Регионално управление на образованието – Враца, Търговско-промишлена палата, Враца Софтуер общество, Младежки център – Враца, Сдружение „Книгини” и Книжарница „Нова галерия”. И те отново застават до нас в мисията да поставим основите на първия литературен фестивал в региона.
Събитието нямаше да може да се осъществи и без финансовата подкрепа на Фонд „Култура” към Общински съвет – Враца, които без колебание подкрепиха идеята Враца да стане книжен град.
– Спомагат ли такива масови хепънинги за реално популяризиране на ползите от четенето? Оставят ли младите „мишката“ (б.а. – компютърна) за сметка на книжката?
– Няма дете, което да не обича книгите и приказките, стига да има кой да му ги прочете. И в нашата работа нищо няма по-голям смисъл от това да видиш малкият читател, повярвал в магията на словото. Истината е, че нашите деца четат и то много. Когато порастват, се случва да позабравят за чудния свят на книгите, защото се влюбват, пътуват, променят интересите си, но читателите винаги се връщат. Дори вече пораснали, с професии, успели или не толкова – хващат отново книгата. Затова съм сигурна, че „мишката” никога няма да изяде книжката.
