Румен Драганов е директор на Института за анализи и оценки в туризма. Завършил е Техническия университет и УНСС в София. През годините е бил екскурзовод, офис директор в “Балкантурист”, изпълнителен директор на Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др. Бил е и преседател на Комитета по туризъм и зам.-министър на търговията и туризма. Взема участие в работата на неправителствени организации – Българска Асоциация на Туристическите агенции, Българска асоциация за еко туризъм. До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм в София и член на Българския туристически борд.
– Г-н Драганов, готови ли са българските планински курорти за предстоящия зимен сезон?
– Българският туризъм е готов и в трите направления – планина, СПА и култура. Основните зимни курорти Витоша, Банско, Боровец и Пампорово, както и още 32 такива, които са на различни места в страната, при добри условия за сняг ще могат да предоставят достатъчно добри зимни услуги. Относно СПА и балнео-лечебния туризъм, които бяха доста търсени през есента – те ще продължат да работят интензивно и през зимата. И културният туризъм в градско-историческа среда, който се развива в следствие на нискотарифните авиокомпании (които предлагат полети до летище София, от следващата година и във Варна и Бургас) се радва на голям интерес. Така че очакваме и много туристи, които да използват както градските хотели, така и семейните хотели и къщи, които предоставят услуги RBNB. Също така след Нова година българското председателство на Съвета на ЕС ще доведе доста нови туристи. Очертава се един доста интензивен зимен сезон.
– Колко човека очаквате да посетят родните курорти тази зима?
– От чужбина очакваме да влезнат от декември до март около 1,7 млн. чужденци, като от тях близо 1,2 млн. ще ползват различни туристически услуги, а друга част ще бъдат насочени към ски, СПА и културен туризъм. По отношение на българите – те ще бъдат близо два пъти повече от броя на чужденците. Доста интензивни са и пътуванията – тези, които ще практикуват ски и сноуборд са близо 280 хил., като чужденците, които ще дойдат за това ще бъдат около 120 хил.
– Къде ходят българите и чужденците на ски?
– Българите основно практикуват ски и сноуборд в страната. Някои от тях имат многократни посещения, почти всеки уикенд или отиват за по няколко пъти. Тези, които са тръгнали към чужбина за практикуването на зимни спортове са около 6 000 – те се насочват предимно към Италия, Австрия, Франция, по-малко в Швейцария. Като цяло могат да си позволят не повече от едно излизане.
– Колко средно харчат българите и чужденците в зимните ни курорти?
– Средно за един ден в планината сумата е около 160 лв., независимо дали става въпрос за българи или чужденци. Близо 55 лв. е ски картата и лифтът, другото е за настаняване и храна. В зависимост от продължителността се оформя и самият пакет. Тези, които идват с чартърен полет от Европа стоят 6 нощувки (или 7 дни) а тези, които са от България имат горе-долу ден и половина като средна продължителност на престоя. Нашенците прекарват по-малко дни по курортите, тъй като могат да си позволят по-дълга почивка главно през ученическите и студенстките ваканции. Чужденстранните туристи от съседните ни страни – Гърция, Сърбия, Турция също идват за кратко у нас. Но отново стои въпросът дали се ползва пакет от туроператор, чартърен полет или индивидуално пътуване.
– Можете ли да направите сравнение на цените между нашите и чуждестранните зимни курорти?
– В България е най-евтино. Тук могат да се ползват доста по-изгодни услуги за настаняване – семейни хотели, частни квартири и т.н. В чужбина лифт-картите са доста по-скъпи – в някои случаи са три пъти повече. Но ако сравним километрите, които предлагат българските ски писти и тези, които предлагат в Австрия – разликата е в пъти. Тоест тези, които практикуват ски и сноуборд в чужбина независимо, че плащат повече за услугите – имат в пъти повече лифтове и ски писти.
– Коя е най-голямата атракция, която привлича туристи?
– Основно е ски-училището. Всички признават, че българските училища са изключително изгодни за млади хора, деца, ученици, а и дори за хора над 55 години. Те намират, че условията в България по отношение на ски училищата като цена и качество са най-добри.
– Какво трябва да притежава един курорт, за да се радва на висока посещаемост?
– Най-важното е да има сняг. От тази гледна точка Алпите като по-високи планини и глетчерите, които имат, предлагат много по-дълго като брой дни отлични снежни условия, докато ние зависим от времето. Метеорологичните условия са номер едно фактор за добрите условия за ски.
– Кои са най-големите предизвикателства, пред които се изправят родните ни планински курорти през зимата?
– Това е липсата на сняг. В известна степен преодоляхме проблема на естествения снеговалеж. Вече има достатъчен брой машини за изкуствен сняг в основните планински курорти. В същото време температурата е важна, тъй като уредите могат да работят при определени градуси. Банско, Боровец, Пампорово и Витоша вече имат създадена практика и знаят как да реагират при такива ситуации. Не сме както бяхме преди 10 години. В същото време много от туристите, които идват от Европа, имат специална застраховка, при която, когато няма възможност за практикуване на зимни спортове, получават обратно парите си, а в някои случаи дори повече. Като цяло скиорите знаят как да следят времето и да се съобразяват с метеорологичните условия.
– Има ли разграничение между българите и чужденците, относно предпочитанията за туризъм в зимните курорти у нас?
– Българите са тези, които посещават курортите в Западна Стара планина, Централен Балкан. Докато чуждестранните туристи са концентрирани главно в основните 4 центъра – Банско, Боровец, Пампорово, Витоша.
– Каква е тенденцията на посещаемост от чужденци през последните години?
– Като цяло бих казал, че има ръст. Международните състезания за световни и европейски купи по различни дисциплини, които се провеждат в Банско, състезанията в Боровец и Пампорово – направиха тези дестинации доста популярни. Това се отразява на туризма – още повече, че страната ни заема едно добро място в продажбите на почивки в европейските страни. Във Великобритания (по класацията на Пост офис) ние сме на 5-то място като държава, която привлича скиори и сноубордисти от Обединеното кралство. Това означава, че все пак страната ни е добре позната като туристическа дестинация. Но в същото време километражът на нашите писти е много малък, както и разполагаме с малък брой седалки по лифтовете и места в хотелите. Затова не може да се сравняваме с големите европейски курорти.
– От кои държави идват най-много туристи?
– Най-много идват от съседните страни. Също така и от Скандинавия, Русия, Германия, Великобритания. Всички тези, които ползват нискотарифните авиокомпании.
– Какво трябва да се направи, за да се увеличи посещаемостта на туристи в родните планини през зимата?
– Стигнали сме до едно ниво на капацитет на зимния туризъм, който не може да се развива безкрайно и широко, тъй като липсата на сняг прави доста неефективен зимния сезон. От тази гледна точка не може да кажем, че България ще се развива много като ски дестинация. Това, което може да видим на прима виста е, че не използваме Витоша пълноценно. Много от софиянците дори не знаят, че планината предлага условия за зимни спортове. Тя е доста необезпечена от гледна точка на планина, която трябва да отговаря на изискванията за туристическа зона и да има необходимата зимна и лятна инфраструктура. Това е едно голямо лошо петно върху цялостното разбиране на България за това какво означава природата ѝ и по какъв начин може да се използва. Почти същото се отнася и за Банско, където има едно доста неподредено, стихийно развитие на туризма през последните години.
– Какво ще спечелим от предстоящия зимен сезон?
– Когато говорим за зимния туристически сезон ние ще спечелим доста повече от балнео, СПА и културен туризъм, тъй като и обемите там ще бъдат доста по-големи. Около 1,2 млн. ще почиват в България и само 10% от тях ще отидат на зимните ски курорти. Не може да кажем, че те са ориентирани подходящо към това да имаме повече туристи. Липсва законова уредба на туристическите зони в страната ни по отношение на използването на планината пълноценно както през зимата, така и през другите сезони. Това прави доста икономически неясна картината от ползите от планината, когато я свързваме с турзма. Напротив, смятам, че обществото губи изключително много от това, че не е създало организация за пълноценно използване на условията, които предлага планината.
– Кой сезон е най-успешен?
– Летният туристически сезон – от 22-ри юни до 22-ри септември прави близо половината от оборота. По параметъра брой туристи, приходи, брой нощувки е водещ. Но не са за изпускане и есенния туристически сезон, който е доста интензивен. Там главното са балнео и СПА посещенията. Пролетният туристически сезон пък е наситен с много празници, събития и фестивали. Водещият е летния туризъм с 50% и другите 3 сезона – есенен, зимен и пролетен, правят останалите 50%.
