Ходжата на село Краище е в джамията за обедната молитва. Домът му обаче остава отворен. Не се заключва нито една стая. А върволицата от хора, които търсят помощ и утеха, не секва. В помещението, където ги посреща, има десетки древни и ценни книги. Някои от тях са на по 6-7 века. Стопанинът им не се страхува, че някой може да се изкуши и да вземе книга от библиотеката или от струпаните върху дивана, докато го няма.
„Който открадне някоя от тези свещени книги, още на другия ден ще я върне”, твърди 32-годишният Исмаил Исмаилчев на връщане от джамията. Две жени от Благоевград са на верандата и чакат реда си, за да влязат при него и да споделят болката си в търсене на лек. Повечето от литературата му е религиозна. Писана е на няколко езика – старотурски, староперсийски, староарабски. Доста книги е носил в БАН при наши учени, за да ги видят, защото не вярвали, че ги притежава. В дома му всеки ден е ден на отворените врати. Портата е винаги отворена. Всеки е добре дошъл. Няма значение от каква вяра и народност е, колко е богат, колко е възрастен, откъде е. Болката не прави разлика между хората. А всеки заслужава изцеление и спасение. А дарбата не се учи в нито едно училище.
„В свещените книги, в Корана е пълно с напътствия, има кодирани, шифровани данни. За лечението на определена болест трябва да умееш да разкодираш въпросната информация. Знам рецепти от времето на Авицена. Необходимо е да знаеш коя молитва за кое заболяване помага. Пиша е на малко листче, то се поставя в шише с вода. В продължение на няколко дни човек трябва да пие от нея, да мие лицето си. Водата има памет и способност да пренася информация”, разказва ходжата. Той не връща никой, който е дошъл от нужда. Това не важи за тези, които идват за кеф и от любопитство, на тях не обръща внимание. Не крие, че идват важни личности от цялата страна – депутати, кметове, известни певци и спортисти, чужденци. Пристигат и обикновени хора, бедни пенсионери.
Често го посещават и лекари, наскоро дошла професорка от Университетска болница. Обяснила, че без да знае за него го сънувала как й помага. Всички те му вярват, че ще им е полезен, след като медицината не е успяла. Но е задължително да са искрени и вярващи, да не губят надеждата. За да има успех лечението, трябва да се плати нещо символично, най-често 2 или 5 лева.
„Ходжата е призван да върши само добро. От 5-годишен ходя в джамията, няма ден, в който да не съм влязъл в нея. Имам духовно образование, но най-много съм научил от старите и много ерудирани ходжи. Ходжа е персийско название, означава учител, наставник. На него можеш да се оплачеш, да му имаш доверие. А той не бива да иска нищо и да очаква някаква отплата”, твърди Исмаил. Той е наясно, че за тях е последна инстанция. Не е върнал човек. Мисията му е да лекува, а не да се пазари. Не е важно кой си, болката не те пита, тя идва и почва да те мъчи. И надеждата на всеки е да намери лек за нея.
През лятото при него е върволица от наши гурбетчии, които прекарват ваканцията си в родината. Те пристигат от цялата страна. Напоследък идват гърци, македонци, турци. Ходжата лекува депресии, стрес, нерви. Твърди, че българинът е болен от злоба, завист и лицемерие. Не може да проумее, че има хора, които се занимават с правене на черни магии, с които искат лошото на свои близки и познати. Не може нормален човек да иска да навреди. Навъдили се и много лъжепророци, които уж развалят магии. Уверява, че всички религии са за очистване на душата и помислите, едни и същи са пътят и крайната цел.
„Ако книгата покаже, че за този, който е при мен, има някаква опасност, аз съм длъжен да го предупредя, да му разкрия истината. За да не ми тежи после на съвестта. Завистта и магията могат да променят съдбата на човека. Той може да разваля магии. Най-много го търсят за подобно нещо столичани, които са големци, не са случайни хора. Понякога бие път до София, за да помага. Често наблюдава хората в големия град, докато се разхожда. Почти всички имат проблеми. Въпрос на 5 минути внимание от моя страна е при някои, за да им помогна, уверява ходжата. Той е категоричен, „е хората не са виновни, а просто са попаднали във вредна среда. Разкрива, че негативизмът влияе по-слабо на вярващия човек.
„Магията не е за подценяване, още фараоните са събирали край себе си магьосници, които трябвало да оборят тезата за бог. Най-добрите майстори на магиите са евреите. С магията се удря по енергията, по психиката, по здравето на човек. С молитви тяхното разваляне е възможно, но с точните молитви. Не е сериозно обаче да решаваш, че ти е направена магия само задето те е заболяла главата”, твърди Исмаил. Без вяра няма да се получи, тъй като хубост насила не става. А ходжата не бива да крие знанията за себе си, това е лошо. Божествените книги са постлани с напътствия как да се лекува, но само просветен ги разчита.
„Тази наука не е наша и няма как да я предадем на всеки. Не бива да става мания хората да се страхуват от черни магии. Нека си минават по нормалния ред – ако не се чувстват добре, да отидат на лекар. Може паралелно да потърсят и помощ от такива като мен. Ако медицината не им помогне, тогава нека дойдат тук. Но не съм панацея за всичко, не мога да променя съдбата на даден човек. Прекалено се говори за магии, някои хора изпадат в истерия”, обяснява ходжата на село Краище в община Белица. Той помага и на хора, хванали уроки. Това се случва, когато те погледне човек с „криви очи”. Такива са тези, които като бебета са кърмени, после са отбити от майката, но много са плакали и отново са започнали да ги кърмят.
„Такъв човек погледне ли те, може да ти се случи нещо лошо – ще се спънеш, ще направиш гаф в работата си, ще спукаш гума, ако пътуваш с колата си, ще ти прилошее. Винаги се молим да не бъдем заблудени. Нека ползваме билколечение, да се уповаваме на вярата, да избягваме негативното, да правим добро. Тогава винаги получаваме отплата, рано или късно, но я получаваме. Не си спомням да съм направил добро и да не ми е платено от съдбата. На много бездетни двойки съм помогнал да имат деца, после идват с бебетата, носят ми подаръци, а това не е нужно. Ние помагаме на хората, защото на нас бог ни помага”, разкрива младият ходжа.
Необходимо е вътре в себе си да имаш желание да си полезен на този, който е дошъл и вярва в теб, надява се на теб. Развил е умението си и от първа среща да разбира не само каква е болежката на човека, но и характера, нрава му. Но си пази мнението, защото това е лична работа. Като види някои по-самонадеяни, самовлюбени, мислят, че от тях по-големи няма, им свърши работа, защото няма как да ги върне, но гледа да се дистанцира. Защото те не вярват на нищо. „А този, който не вярва, запомни това, което ти казвам, дори лек не го хваща, категоричен е ходжата на село Краище.
