Модерните комуникации ни правят свидетели до най-малките детайли на драми като петорното убийство в софийския квартал “Гоце Делчев”. Подобни трагедии са ставали и преди, но сме били по-малко информирани за тях. Сега подобни случаи стават в САЩ и дори в една социална държава като Норвегия.
Хората с психични заболявания не извършват повече престъпления от здравите. Но винаги повече се говори за престъпленията, когато насилникът е с психично заболяване. В конкретния случай най-вероятно родителите в това семейство са били отчаяни заради заболяването на децата им. Възможно е някой от тях да е бил в депресия и да е посегнал на живота на членовете на семейството си. През последните години у нас няма увеличаване на случаите на агресия, но има повече тежки опити за самоубийства. Това е така точно заради депресиите.
Категорично обаче хората с психични заболявания не трябва да бъдат изолирани и затваряни в болници
Там се настаняват само хора, които имат нужда от остро лечение. След това обаче те трябва да се социализират и тук се появява проблемът.
В България хората с психични заболявания имат достъп до съвременни медикаменти, но нямат достатъчно социална подкрепа, нито приемане от обществото.
Освен хубави болници у нас трябва да има достатъчно дневни центрове, в които хората с проблеми да получават социална подкрепа. Не трябва да забравяме, че всички сме длъжници на тези хора заради стигмата, с която сме ги белязали. Те не трябва да бъдат отхвърлени, а приемани от това общество. Създаването на тези центрове и на възможностите за социални грижи трябва да са приоритет на всички нас – на държавата и на неправителствените организации. Трябва да е ясно, че тези хора не могат да живеят независимо и самостоятелно. Затова трябва да се създаде мрежа от служби, които да ги поемат, след като излязат от болниците. Навсякъде по света благотворителните и неправителствени организации се включват активно в този процес. У нас обаче има неразбиране по тази тема.
Хората трябва да са и по-чувствителни, по-толерантни, взаимно да си помагат. Съседите на това семейство са били добронамерени, но самите роднини явно са се срамували от болестта на децата си и не са говорели много за нея. Самият факт, че у нас няма неправителствено сдружение на хората с психични проблеми, е показателен. Заради нежеланието да се разкриват в България само около 30% от нуждаещите се обръщат към специалист.
Напоследък обаче има лъч светлина. Миналата година се увеличи малко финансирането на преминал болен в университетските клиники. Сега ще се направи опит да се осигури по-комплексно лечение на хората в извънболничната помощ. Комисията по здравеопазване иска да се ангажира със законодателни мерки за създаване на регистър на хората с психични проблеми, осигуряването на това по-комплексно наблюдение за тях, включването им в рехабилитационни програми в центровете по психично здраве.
