В единствената секция под номер 119 в благоевградското село Изгрев всичко е спокойно и тихо рано сутринта в изборния ден. Покрай урните са минали не повече от 30-40 души от общо 611 избиратели. Само на 20 метра от сградата на кметството, където се гласува, нито е спокойно, нито е тихо. Защото тук „заседава” местният „парламент”. Е, членовете му нямат удобствата на депутатите в Народното събрание, насядали са по пластмасовите столове. Масата не е кръгла, но дебатите вървят с пълна пара. Но за политика и дума не става. Тя е тема табу, тъй като е въпрос на личен избор кой за кого ще гласува за президент и вицепрезидент и ще подкрепи ли националния референдум.
„Ако носите пари, питайте, че иначе не коментираме в днешния ден политиката, че ще ни обвинят в неправомерна агитация”, с тези думи и усмивка посреща екипа ни един от над десетимата мъже. Те представляват своите съселяни в своеобразния „парламент”, разположен пред бакалията в селото. Никой от тях не е гласувал до момента. „Чакаме колата с парите, ще дойде към 13,30 часа” продължава с шегите същият чешит. Другите веднага го прекъсват и обясняват сериозно, че продължават да размишляват. Че не им стигнала съботата. Но в неделя го правят само наум, че да не влияят на останалите. „Най-лошото е, че от президента, който е да е той, почти нищо не зависи. А ако управляващите я карат по същия начин, както тези 25 години, нищо добро не ни чака. Чакат ни само парцелите в гробищния парк”, проявява черен хумор най-възрастният „парламентарист”. Не спира да се шегува и Деспот Безински, внук на първия заселник в селото, дошъл от друго благоевградско село – Падеш. „Всички много крадат, вземат държавни постове и забравят кои са и откъде са тръгнали. Ще взема да гласувам за Митьо Пищова, поне кюфтета ще ни нахрани, че другите само обещават, пък после ни забравят. А може и някое джакузи да ни направи”, казва Деспот и отпива от пелина за настроение и за кураж, че да отиде до урните и да избере един от кандидатите. Друг от групата издава, че в събота бил на казана, за да свари ракия. Затова е спокоен, който и да е следващият президент. „Ще има с какво да изкарал зимата, че и гости да посрещна, за да не се изложа. Купил съм и чувал зеле, ракията и салатата са осигурени. Че от президента няма какво да чакаме, до нас няма да му е на него, той държава ще командва, с големци ще се среща, а не с такива като нас”, споделя мъжът. Всички обаче са категорични, че държава без президент не може. Както и селото им да продължи да съществува без църква. На 16 октомври местните хора направиха първата копка на православен храм „Свети Иван Рилски-Чудотворец”, тъй като тук никога не е имало света обител. За да има къде да палят свещи и да се молят за здраве и благоденствие. „Понеже Бог високо, президент далеко. Но надеждата ни умира последна. Вярваме, че молбите ни ще чуят и Господ, и новият държавен глава. Дано пък бъдещият ни президент помогне на нашата кауза – по-бързо да съберем необходимата сума и да построим църквата си. Признават съвсем искрено – много им се иска новия държавен глава да може и да ги чува, и да приема и откликва на жалбите им. „Жребият е хвърлен, аз гласувах, а вие още умувайте. Сега отивам спокойно да си налея 200 грама…вода, че да отбележа изборния ден подобаващо”, подхвърля Владо, който минава край „парламента” на път към дома си. Думите му карат някои от мъжете да станат и да влязат в сградата на кметството, за да упражнят своето конституционно право. Другите имат нужда от още време. Но не за да чакат „колата с парите”, а да продължат с лакърдиите. Защото време за гласуване има. „А и е сигурно, че ще има балотаж, тогава ще е важно как и за кой ще пуснем бюлетините си”, твърдят те. Мъжете са категорични, че не искат бъдещият президент да им е нито майка, нито баща. ”Нека е държавник, който да милее за хората, за народа, а не да брани интереси я на депутати, я на бизнес кръгове, я на олигарси, я на партии. Че бог все ще е високо, но е време президентът да не е далеко от народа си”, допълват те.
