Г-н Пройнов, автор сте на статуетката “Зевс и Европа”, която се връчва на електронни медии за принос в популяризирането на постиженията и проблемите на евросъюза. Ваши пластики са символ за принос на журналисти към определени теми. Последно изобразихте прочутата скала “Ученичката” като знак на туризма в Белоградчик. Как оценявате предложението за лого на България, което се обсъжда в момента?
Не харесвам това предложение. Какво има на него – слънце, море, планина, роза, чадър и зелен лист, който би трябвало да е символ на гора. Питам се какво искаме да кажем на тези, които посещават страната ни, с него? Не казваме нищо. Това е смесица от няколко символа, които взети заедно нищо не внушават.
От къде тръгва неудачното предложение?
От подхода към изработването му. От системата на конкурса. Бил колективно дело, значи налице е колективна безотговорност. Европа налага правила за личната отговорност. Би се получил по-добър резултат, ако беше избран един творец на базата на неговата досегашна работа, на известните на всички негови качества и дарба и да му се възложи да направи този знак. Убеден съм, че той ще защити своя професионален авторитет и ще предложи няколко варианта. Аз съм преминал през такъв избор и знам как става това.
Говорите за статуетката “Зевс и Европа”.
Да, тя стана символ на европейски конкурс за национални и регионални медии, който се проведе под егидата на ЕС и френското правителство.
Вие на кого бихте възложили изработването на това лого?
В своя творчески път съм имал удоволствието да се срещам с автори като Стефан Кънчев, Божидар Икономов, които създадоха знаци и символи, които са живи и актуални и до днес. Издържаха естетиката на времето. България има и други творци с безспорна ерудиция, с доказан рисувален, творчески талант, с дарба, които биха могли да предложат много по-добър от този знак.
Тогава как да се проведе следващият конкурс за лого?
Тези пари, които се дават за него, може да се инвестират в равнопоставено национално състезание, в което на принципа на свободната елиминация може да бъде избрана личността, която да даде това предложение. В България има 7 000 художници. Може да се организира състезание по региони, тогава регионалните комисии от постъпили 100 – 200 проекта ще отсеят по 10 – 20. До националната ще стигнат стотина.
На какви изисквания трябва да отговаря логото?
Този знак трябва да бъде адекватен на времето, на състоянието, в което се намира държавата ни. През годините назад България е била изобразявана като орел, лъв, слънце, роза, петолъчка. Какво е сега България? За нас, за хората, за Европа? Ние имаме герб. Но този знак не е герб. Той е нашата комуникация със света. Убеден съм, че тези, които са участвали в конкурса, едва ли са гледали толкова дълбоко на задачата си. Подходили са прекалено формалистично. Като конкурсите на БАН – има едни пари, които трябва да се вземат от определени хора и това е.
Вие какво бихте избрали за символен знак в логото?
Бих потърсил знака на нашия национален идеал в момента, който не знам кой е, защото нямаме и държавна доктрина за това, нещо, което говори за нашата идентичност като народ и държава, членка на ЕС. Но трябва да знаем, че това е знак, който е предназначен не за нас, а за тези, които посещават България. За туристите. Той би трябвало да е нашата връзка с тях. Но и те са различни. Едни идват заради слънцето или планините и морето, други – заради историята ни, трети – заради евтиния алкохол, други – заради хубавите ни жени и т.н. Това не значи, че на логото трябва да изобразяваме две бутилки гроздова, осмицата или мамата на Стоичков, макър, че тази осмица може да влезе в ролята на вечно движение или на устрема ни нанякъде и т.н.
И все пак какво?
Гениалните неща винаги са много обикновени, прости. Много от световните събития, например олимпиадите, имат за символи, наричат ги талисмани, образи на характерни за тях животни. Преди години в България се продаваше лютеница с етикет, на който бяха нарисувани деца, облечени в национални носии да играят хорце. Това е един добър символ на българското. Защото всички туристи щом хапнат и пийнат, се налавят на нашенско хоро или с удоволствие и наслада наблюдават как ние играем това хоро. Изобщо хорото е един от нашите символи. Защо да не го използваме него? Разбира се, това е само едно предложение. Имаме и други, но да ги проумеем и поставим в логото по начина, по който го описах. Тогава би се получило нещо по-добро. Нещо, което да ни дава настроение, самочувствие, гордост.
