Възнесение Господне или Спасов ден, който винаги се пада в четвъртък на 40-тия ден след Великден, е един от 12 –те големи православни празници. Той има своята библейска история, но и своята народна традиция. Тя идва от предхристиянското време и е свързана с култ към предците. Старите българи смятали, че на този ден се прибират душите на мъртвите, пуснати на Велики четвъртък. Затова в много села в Северозапада на този ден се правят поменални обреди. Старите жени още посещават гробовете на своите близки точно днес. Не се работи за предпазвне от гръм и грдушка.
В селата около Видин – Градец, Раброво, на този ден ходели „на росен”. Това е полско цвете, смятано за билка. Карали болни хора на места, където това цвете растяло в изобилие. Ако той преспи върху него, оздравява. Здравите хора, дори децата, пък набирали китки от това цвете и ги носели в къщи. Преди 1944 г. учителите водели цели класове по поляните да берат росен. На този ден земеделците изричали молитви за дъжд. Смятало се е, че спасовският дъжд е благотворен като гергьовският. Привечер хората се събирали на мегдана, за да изиграят т.н. спасовско хоро. То се играе без музика, само с песните на играчите. Т.е. – на това хора се хващали само певците. Песните, които изпълнявали, били посветени на свети Спас.
Името Спас или Паско вече е поизоставено. Рядко се среща новородено, записано с това име. Някога обаче е било широко разпространено и днес много от фамилиите носят това име.
