Днес, преди 172 години се ражда един от най-великите, големи и достойни българи. Христо Ботев. Национален герой, революционер, баща на емблематичните "На прощаване", "Обесването на Васил Левски", "Майце си" и много други.
Христо Ботьов Петков се появява на бял свят на 6 януари 1848 г. в Калофер. Учи в родния си град, в Карлово и в Одеса. През лятото на 1868 г. се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението "На прощаване". По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник "Дума на българските емигранти".
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на Левски и колебанията на Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, той започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба "Радецки" в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана.
На 2 юни 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
***
Нека си припомним някои от безсмъртните мисли на българския герой:
"Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…"
"Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва."
"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…"
"Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!"
"…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…"
"В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора." Из писмо до Т. Пеев, 1876 г.
"Пътят е страшен, но славен."
