Христос умира. А църквата се занимава със смесените бракове.
Църковното бракосъчетание между православни и неправославни християни, както и между православни и нехристияни, ще бъде една от основните теми, които православните църкви ще обсъждат на своя Осми вселенски събор тази година. Да, прочетохте добре-православни духовници смятат смесените бракове за изключително важен проблем на православието днес, 20 века след възникването на християнството. Явно 2000 години не стигат.
По-интересна обаче е позицията на над 400 души-духовници и миряни българи, които са се подписали под протестно писмо, заклеймяващо църковния брак между православен и инославен (с други думи, католик, протестант, грегорианец и пр. вариации на християнството). То се пише в отговор на идеята подобни бракове да се разрешат, която цели да реформира църквата и ще се обсъди на събора.
Защо, вместо да забележат, че днес Христос умира, подписалите се под писмото ни занимават с формалности?
Децата на България загиват. “Пропуснахме шанса да ги възпитаме”, призна онзи ден адвокат Марин Марковски по една национална телевизия. Те показват средни пръсти на портретите на Ботев и Левски. Те се друсат с “дизайнерска дрога”, пълна с боклуци, които, ако не ги убият на място, ги карат да удрят бащите си с брадва и да влизат в психиатрия (отново излъчено от национална медия). Те се стрелят и се пращат едни други в ” Пирогов”, защото “имали конфликт”(на по 15 години).
Те се пребиват до смърт на пешеходни пътеки и в дискотеки, със или без боксове, ръгат се с ножове, причакват се в междучасията, за да “се разберем като мъже”, удрят учителите си със столове и, горди от постъпката си, качват записа в интернет, джобят старци за по 10 лева, изнасилват баби по селата, самите те са бити и насилвани от алкохолизирани, нещастни и мизерни родители…
Църквата, а къде сте вие? Миряните, които подписвате петиции против икуменизма (единението на всички християнски учения), къде са вашите деца? Защо не слезете долу, на земята, за да видите колко черна е тя и да се опитате да изтриете кървавите следи на безразличието? Защо не ходите в училищата и в гетата и не проповядвате любов към ближния, защо не съдавате кухни, за да нахраните гладния, защо не дадете ризите си на голия и посока на “еретика”, както го наричате в писмото си? На кой отчаян човек вдъхнахте надежда, кого обърнахте с лице към Бога, какво правите, за да съхраните и предадете заветите на Христос?
Във време, в което атеизмът е завладял Запада, ислямът прониква в цяла Европа заедно с бежанската вълна, а България бавно, но сигурно гние, някакви хора се противопоставят на църковния брак между православни и католици, за да “съхранят чистотата на вярата” (а всъщност да отблъснат от православието всеки, който е различен от тях).
Православната ни църква пък, заедно с останалите си посестрими, превръща този въпрос в крайъгълен камък за християнството. Вместо това, първо се погрижете за Него-за умиращия, който веднъж загина заради греховете ни, а сега -заради слепотата ни. Спасете го, като спасите децата ни, защото, запомнете – без вярващи няма Христос.
